Свободен електрон. Вървях си към вкъщи и в съзнанието ми се повтаряше това... свободен електрон, свободен електрон... свободен...
Колко хора са като електрони. Завихрят себе си и света си около една сърцевина, в която вкарват всичко, имащо смисъл за тях. Хора, събития, спомени и надежди. Всичко в едно ядро, около което да се въртят, да набират инерция. Устремяват се в установени орбити и внасят смисъл в живота си. Орбитата е нещо сигурно, нещо точно и ясно. Какво става, ако орбитата ти се скъса?
А какво става, ако си свободен електрон? Няма ядро, което да те притегля с гравитация или пък орбита, в която да искаш да се вкараш... Седиш си... движиш ли се? Или си се носиш свободно в пространството, между електрони, които имат орбита и ядро?
Стремежът да се въртиш около нещо, границите, в които това те вкарва. Възможността да се съобразяваш с някого, за когото ти пука. Да... Възможността. Защото не винаги имаш такава Възможност. Защото понякога връзките се късат. Орбитите се резтеглят и прекъсват. А когато дълго време си се въртял в орбита, не знаеш как да съществуваш като свободен електрон. Ще се появи ново ядро? Или ще трябва да си го търсиш?
Всички хора са електрони. Всички искат да са вързани в орбита около някакво ядро. Вързани, а не свободни.
Този въпрос е подвеждащ.Не бива да се гледа на природните и житейските закони 1:1.Има много различия и по този повод може да бъде оформена дискусия .
ОтговорИзтриванеДа, аз го използвах по-скоро метафорично (: Обмислях, че всъщност човек иска да има граници, които да му определят мислите, усещанята. Които да го насочват. Всъщност иска да е "вкаран" в някакви релси. Да е обвързан. Никой не иска да е свободен в смисъла на "свободен електрон".
ОтговорИзтриване