В дни като този се чудя, как да се накарам да се почувствам по-добре. Или поне различно.
Ще пробвам с описание. Цялата тази скована страхливост, усещането, че нещата отиват на зле, а ти няма какво да направиш. Безполезност пред проблемите.
Стоях на спирката днес, а от другата страна на улицата пред един магазин, чакаха жена на възраст с куче, май беше мопс и един мъж с голямо куче, нещо като каракачанка. Както си стояха на метър разстояние, кучетата се приближиха. След малко голямото куче захапа малкото някъде и почна да го мятка напред назад, както би мятало риба, която се опитва да умъртви. Стопанката на малкото куче се развика и се втурна да го спасява, а голямото не се спираше. Някакси ги разделиха, мъжа се скара на кучето си и след като си размениха няколко думи с жената си продължи по пътя. А жената, остана със скъсана каишка в ръка и добре изглеждащия си мопс. На кученцето сякаш му нямаше нищо. Не изглеждаше стреснато. Жената доста време стоя и го оглежда и се опитваше да му оправи повода, но не й се получи. Тя изглеждаше много уплашена след тази случка. Някак безпомощна и стресната и извън себе си. Тази случка и на мен ми повлия гадно. Сви ми се сърцето при гледката на кучето, размятащо друго куче :/ И воя на жената... грх. Тези неща винаги са ми влияели много. Потресават ме.
Надявам се на кученцето нищо да му няма. И жената да не се е тревожила още много.
Возенето в автобуса после беше гадно. Едно бебе ревеше. Звукът на бебешки рев е доста тормозещ. Едва ли само за мен. Пълния автобус. Спускащата се нощ. Гадните цветове. Аспаруховия мост насреща. Напоследък го свързвам само с гадни неща. Защо ли...
И после вкъщи, ама... Заледена кайма и пуст интернет. Не.
Имам нужда от нещо... Много голяма, спешна нужда от нещо. Неуютно ми е. Гадно ми е. Сиво, лошо... безнадеждно.
Хайде вече нещата да се оправят, а? Да почнат да се нареждат. За да се отпусна. Не мога повече. Нямам вече сили.
Няма коментари:
Публикуване на коментар