Потресена съм как истината може да те прецака. Потресена съм как се оказва, че по-младата Мен е била по-умна. Потресена съм, че смъкнах всичките си стени и прегради, само за да ми разстрелят сърцевината на площада. Потресена съм че допуснах всичко това.
Аз не съм такъв човек. Никога не съм била такъв човек. Винаги съм имала своите стени, които да ме пазят. Трябва да си го напомня. Трябва да ги вдигна отново. Трябва да не ги смъквам повече. Твърде много боли.
Истината не те освобождава... истината те прави на нещастен глупак без достойнство. Истината погубва красивите илюзии, които са те крепили и с които животът ти е изглеждал по-приятен и поносим. Истината е като кофа с мръсотия, която изсипана на асфалта успява да развали цялата красива улица.
Истината има свойството да омаловажи неверните красиви думи. Тя е висша проверка и отговор на реалните чувства, които човек влага някъде. Дали влага някъде.
Думите са нищо. Истината е всичко. Гадната кофа с помия е всичко. И сега цялата улица е мръсна.
You had something to hide
Should have hidden it, shouldn't you
Now you're not satisfied
With what you're being put through
It's just time to pay the price
For not listening to advice
And deciding in your youth
On the policy of truth
Things could be so different now
It used to be so civilized
You will always wonder how
It could have been if you'd only lied
It's too late to change events
It's time to face the consequence
For delivering the proof
In the policy of truth
Never again
Is what you swore
The time before
Never again
Is what you swore
The time before
Now you're standing there tongue tied
You'd better learn your lesson well
Hide what you have to hide
And tell what you have to tell
You'll see your problems multiplied
If you continually decide
To faithfully pursue
The policy of truth
Never again
Is what you swore
The time before
Няма коментари:
Публикуване на коментар