Your Daily Horoscope: November 23, 2009
There's something that you're holding on to that you need to let go of Cancer. There are things that we are so attached to that we try to defeat the laws of nature to continue to hold on to that attachment. It is apparently time for you to refocus, transition, and let go of what once was so that you can look ahead into what the stars promise to be a more prosperous future. Don't let disappointment or and the sense of loss get you down now, you have too much to look forward to.
Прочетох днес това и ми стана странно, защото отново се получи нещо като... синхронизация, на мислите ми с нещата наоколо. "There are things that we are so attached to that we try to defeat the laws of nature to continue to hold on to that attachment. " и това ако не може да се върже с предният ми блог, хахаха... х)
Мислех си за, вкопчването и за апатичното настроение, за пренавиването или за прекалено заспалото отношение към нещата... пробвала съм ги и двата начина... апатията не води до нищо, защото си предварително отегчен и разочарован кон с капаци, а пренавиването води до изнервяне и разбити илюзии, самообвиняване и куп, куп познати истории... общо взето - нищо хубаво.
Истината е някъде посредата. Да нямаш очаквания, но тук идва тънкият момент... да нямаш очаквания, не означава да не очакваш нищо, а просто да приемеш, че каквото и да ти се случи, ще ти е добре и ще се справиш с каквото дойде...
Пример: за неделята (вчера беше) преднамерено реших, да не си правя никакви планове. Просто ми беше все тая как ще премине деня, НО под все тая нямам в предвид че възнамерявах цял ден да си лежа, просто нямах планове, за излизания с хора и тн... Събудих се и си мислех, че има какво да свърша, щях да уча и да гледам филм може би, а понеже времето беше прекрасно просто... реших и че трябва да поизляза за малко. Тааа казах си, че няма да имам никакви очаквания за деня, че дори да не се случи нищо интересно няма да съм разочарована, че ще съм доволна дори от идеята просто да си науча този ден, някакси бях... предварително доволна, каквото и да ме чакаше, не се притеснявах, не се надявах... нищо. Сякаш си бях отворила съзнанието или каквото там се... "отваря", когато просто позволяваш нещата да ти се случат. Беше приятно усещане. Освобождаващо, необременено с натрапчиви мисли, но пък го нямаше и онзи ентусиазъм, с който се хвърляш, към нещо дълго чакано... не че се оплаквам де. Ииии ето, неделя беше интересен ден. Нямах планове да излизам, а всъщност се прибрах в 22 и 40 с куп интересни впечатления и спомени от този ден (:
Извода: не трябва да се вкопчваш прекалено много в нещо, защото така губиш реалната си гледна точка върху нещата. Изкривяваш собствените си виждания върху това нещо, объркваш се, а накрая задължително си разочарован, заради непокриваеми очаквания. Не трябва и да си с отношение "за нищо не ми пука", защото накрая започваш да си вярваш, всъщност за нищо не ти пука, апатично ти е и нямаш желание за нищо - нищо не ти доставя удоволствие - нищо няма смисъл.... лоша история. Трябва да си в някаква хармония - да си достатъчно близо, нито прекалено навътре, нито прекалено далеч... сложно е... особено ако си прекалено емоционален човек и се влияеш от дреболии, или пък си склонен да не допускаш нищо до себе си и общо взето всичко е прекалено далеч...
Та... връзката с онзи хороскоп по-горе... "Don't let disappointment or and the sense of loss get you down now, you have too much to look forward to." Това е ключът към палатката... Ама е толкова трудно... Това усещане за "стегни се"... (защото това е най-близкото, с което да го сравня), е толкова рехаво и толкова лесно разрушимо... Достатъчна е една дума казана с грешна интонация от дадени хора и... желанието ми за какъвто и да е баланс се изпарява и стрелката сочи по-скоро апатия, отколкото реализъм. Пък и как да останеш с отворено съзнание "каквото дойде, дойде" като мислите ти са по-скоро на вълна "нищо няма да идва... то при мене..."? Всъщност това какво ще дойде си зависи точно от фазата на съзнанието ти, но е толкова трудно да се контролираш... а и може да започнеш да се чувстваш като идиот, ако след 3-4 гадни неща, продължаваш да се стремиш към "нееее, не се отчайвай" вместо да псуваш наум... не стига, че ти е гадно, ами и не трябва да си позволяваш, да ти е гадно... луда работа :/
Та ще опитам да се настроя... на вълнааа "каквото и да дойде...", пък дано успея. Дано не ме изпитват пък в друго не съм се вкопчила. Отивам да спя, за да не ми е трудно да ставам утре.
Няма коментари:
Публикуване на коментар