Сърцето осмисля по-бавно...или по-бързо...?

От 2 дни, сърцето ми препуска като лудо. Чувствам се като сърничка или като онова малко, диво зайче, което нашите бяха намерили на лозето преди години, донесоха го в къщата на село, аз исках да го погаля, а то цялото се тресеше, сърцето му биеше тооолкова силно, много ясно си спомням... то умря до сутринта... предполагам от страх.
Опитвам се да осмисля... първо - защо? Защо вълненията ми се отразяват толкова... МНОГО? Винаги съм се чудила, дали мога да издържа физически, на дадени елементарни (за другите хора) емоции... е за издържането... явно да, но защо трябва да е толкова трудно? Бъгава ли съм, по дяволите? Защо ми е толкова трудно да се успокоя особено от снощи насам? Имам чувството, че ще се пръсна... Трябва някой да ми обясни
!!!
Предполагам реакциите ми (да, моите собствени, или пък тези насочени КЪМ мен) винаги са ме плашили. Това да не знам как се реагира правилно и да не мога да се контролирам, да усещам някакви неща, които не съм очаквала и да ми действат като "О.О ууу.. кооо?" винаги ме е стресирало. Може би, просто не мога да се отпусна истински... никога. Трябват ми прекалено много условия, да са на лице, че да се отпусна. За да изпитам дадени неща, искам първо да съм се отпуснала (условията, да са на лице), за да мога да реагирам адекватно и всичко да си е наред. Другото са си дразнители, които ме объркват и ми пречат да спя спокойно.
Няма да правя голям проблем от това, защото всъщност, дори и сърцето ми да препуска като лудо и да се чувствам, като човек, изкачващ Еверест, докато се опитвам да заспя, съзнанието ми си е съвсем наред. Осъзнавам всичко, доста реалистично.
Предполагам мозъкът ми реагира по-бързо от сърцето... (?) Или пък сърцето реагира на едно, мозъкът на друго... (?) Ъх... надявам се скоро... да речем утре, да ми се забави сърдечният ритъм вече и да се върна към скучното си съществуване, без объркващи моменти... (е добре де, не е нужно да ми е скучно ама... определено не ми трябват объркващи моменти).
Фу... надявах се този блог поне мааалко да намали стягането в гърдите, което усещам... Но не... трябва ми време... сърцето реагира бавно мммхм...

Всъщност ме удари просветление, точно преди да натисна бутона "Публикуване" о.о Може би разликата се състои в друго... имам разлика във възрастите, мозъкът ми се стреми да е на 18, но сърцето ми не може да мисли, а само чувства и се чувства като на 13... това ще да е :О Ех... май само логика не стига :/