понеделник, 8 февруари 2010 г.

Омръзна ми тая просъница...

Сънували ли сте, че ужасно много ви се спи? През целия сън не може да се справите нищо, защото много ви се спи и само се опитвате да се разсъните и раздвижите, но не се получава. Усеща се едно такова смущаващо раздразнение, все едно си вързан. Хаха... да сънуваш, че ти се спи... 

Не че съм сънувала нещо подобно наскоро... Днес обаче ми проблясна, че това раздразнение и смущение, което се усеща в подобен сън, го изпитвам в реалността и то от доста време. Сякаш съм изпаднала в летаргия. Живея в просъница. Нищо свястно не мога да измисля, но и не мога по цял ден да спя. Не искам да спя. Искам да се движа и да мисля бистро. Да имам план, който да следвам. 

Чудех се... дали е от времето? По-успокояващо е да виня студа и сивотата, и зимата. Ами какво ще се случи, ако времето се стопли, но въпреки това продължа да се усещам така... Ненапълно будна...? 

Искам да се раздвижа. Да си изградя режим, да правя физически упражнения, а и не само... мозъка трябва да си раздвижа. Много неподходящ момент за летаргия е това :/ Сега се предполага, че трябва да съм енергична, устремена, с план за бъдещето си... изпълнена с желание и трепет. Много си се дразня. Искам да се събудя. Искам да се разсъня... да скъсам тия невидими въжета, които сякаш имам около себе си... около съзнанието си. Не знам какво да направя, за да се стегна. Надявам се когато времето се постопли аз да съм всичко онова (енергична, надъхана, ведра...), което трябва да съм сега. Което искам да съм сега. А най-добре ще е да се почувствам така по-скоро... защото затопляне не се очаква в близкия месец :/

Няма коментари:

Публикуване на коментар