Ммм главната причина да пиша блог е, че се очаква да нямам нет известно време, та ми се искаше... "като за последно" хахха... което далеч не е така, но все пак...
Та... идеята да нямам нет не ме стресира този път, което е странно. Някак, може би, защото няма на кого да се цупя... Но знам, че сега колкото и да съм cool още утре като се събудя и няма скайп, фейсбук, ютуб, гугъл, замунда... и ще изпадна в абстиненция, сигурно ще съм раздразнителна и ще ми е кофти... :/ Какво ти утре, още в 00:00 като излезе прозорчето за дисконекване... но какво да се прави :/
Исках много неща да напиша... Много мисли в главата, ама съм прекалено заета да не пропусна да направя нещо с оставащия интернет, за да се съсредоточа върху писане. Общо взето като онези последни 10 минути, преди да стана от компа, сещам се 442434234 неща, които искам да направя, а няма да ми стигне времето...
Мислех си днес за трупането на недоволство към нещо/някого. Колко е вредно и как не ми беше проблем от години, но напоследък ми е един от главните проблеми. Не искам да съм недоволна. Да се ядосвам. Да се гневя. Но понякога не мога да се самоубедя, че няма защо. Общо взето просто стисвам зъби и изчаквам да мине малко...Та мислех си, че не искам да е така. Искам да съм в равновесие със себе си и околните, с нещата, които се случват. Да успея да постигна онази идея. Да стана от онези спокойни, ведри хора, можещи да реагират адекватно и осъзнато винаги.
Днес се замислих и за едно нещо, което гледах в ютуб. Шейн Доусън даде предизвикателство, всеки да каже поне 1 нещо, за което е доволен от себе си в последния месец. Замислих се за себе си... Замислих се че отдавна не съм доволна от себе си.
Та иска ми се, да се поразсъня. Да се огледам и да действам. Да успея да... приема... неща, които трябва да се случат, а аз искам да се случат, но и не искам. Общо взето ме гони:
Но е нечестно и детинско... знам... И все пак, не съм толкова пораснала, нали? Имам право да усещам детински... неща? Онова рачешкото вкопчване го усещам. Вкопчвам се. Не трябва. Не е здравословно.
Та така, днес беше музикално хубав ден. Почна се с Джордж Майкъл и се свърши с Д2... хубаво беше. Нямам идея за завършех на блога, както нямах идея и за началото му (: До следващият път, когато имам нет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар