Лъжата е нещо, което ни съпътства през целия ни живот. Като се започне с обяснението за донасянето от щъркела и Дядо Коледа и така лъжа след лъжа, стигаме до фази, в които се самоизлъгваме за нещо или пък умишлено се оставяме да ни излъжат...
Лъжата уж всички я мразят, но тя може да придаде красота на "грозната, горчива истина". Всички плюят лъжците и твърдят, че предпочитат да знаят истината, но нека си признаем - в доста ситуации всички се молим вътрешно, да дойде някой и да започне да ни лъже... Да започне да ни обяснява, как знае, че всичко ще е наред, как още утре нещата ще се оправят, как може да оправи нещата и ще го стори...
Много хора се присмиват на врачките, гледанките, оракулите и тн., но замисляли ли сте се, защо са толкова успешни? Хората тайно се надяват, да отидат при врачка, която да им предскаже прекрасна любов, печалба от тотото, хубава сватба и 2-3 здрави дечица... (примерно) Никой не отива, защото наистина иска да научи бъдещето си. Не искате да чуете истината, ако тя е "няма да успееш да си вземеш изпита, няма да влезеш в университета, за това ще започнеш да работиш като сервитьорка и...." Не... всеки се надява на версията: "Ооо всичко ще се нареди, виждам хубаво пътуване надалеч... ооо и каква любов само, ехе и пари...".
Тук има и избирателна пропускливост. Естествено, ако ни се каже нещо лошо врачката е шарлатанка, но каже ли нещо хубаво, о молим се вълшебните й сили да са били в ред този ден и нещата да се сбъднат. Хороскопите. Хубав хороскоп - хубав ден, лош хороскоп - неверен хороскоп. И куп, куп други...
Много пъти се самоубеждаваш в нещо лошо само, за да дойде някой и да ти каже, че не е така. Често ще се навиеш и на лъжа, стига да не е това, лошото, което си мислиш...
За това казват, че знаещите хора са по-нещастни. За това интелектуалците са по-отчаяни и по-депресирани. По-трудно е да излъжеш умен човек. Но не мисля, че интелигентността е преимущество от тази гледна точка. Не говоря за емоционалната интелигентност. Понякога е по-добре да се оставиш... да се пуснеш, да се самозаблудиш, за да се почувстваш добре. С какво е по-добра истината, ако те кара да се чувстваш нещастен? Не говоря за големите неща, а за дребни заблуди. Понякога е по-добре да си наивен и доверчив, дори когато виждаш, че те лъжат. Да, може би е глупаво... Но по-добре глупав и щастлив, отколкото интелигентен и саркастичен и нещастен. А да не говоря за нещата, които би предпочел да не знаеш, защото след като ги научиш, вече нищо не е същото... но това е друга тема (:
Няма коментари:
Публикуване на коментар