От няколко дни се каня да пиша за това. Малко ми е трудно да го... подхвана, защото е доста всеобхватно като че ли... За това ще почна от където сваря пък - каквото стане (:
Какво правите, когато си помислите нещо хубаво за някого? Не говоря за непознатия красавец в автобуса или милото момиче, раздаващо флаери. Говоря за милите чувства, които някой приятел е предизвикал у вас с някое свое изказване, или за това че сте оценили, нечий пост, снимка, хубав грим, хубава интонация... (: Знам какво аз мисля, че трябва да се прави. Какво се стремя аз да правя. Според мен хубавите неща са за споделяне и всеки жест, който за вас се струва дребничък, е усмивка в чуждия ден.
Повечето хора държат повече на егото си, отколкото на нечия усмивка. Не че аз си нямам его, просто не го намесвам когато става въпрос за това. Какво общо има моето его с това, че някой е направил нещо, заслужаващо внимание.
Да, критериите на хората са различни и все пак, не мисля, че е толкова трудно. Следващият път, когато видите нещо хубаво у някой познат - просто му го кажете. Ей така с чист поглед и без каквито и да е други намерения, освен човека отсреща да разбере, че се е справил както трябва.
Всеки има нужда да чуе понякога, че се е справил добре. Всеки има нужда да види, че усилията му се забелязват от останалите. Проблемът е, че хората си мислят, че се разбира от самосебе си. От страни всичко е ясно. Човека е направил нещо хубаво, теб те е зарадвало/усмихнало/харесало ти е, би трябвало да го знае, нали той го прави. Е - не е така. Хората заслужават хубавите им черти да бъдат оценявани подобаващо и те да разбират за това.
Та не бъдете скръндзи на внимание. Нищо не ви коства да се държите мило за неща, които сте харесали. Това да кажете на някого, че харесвате нещо, което е направил/казал, няма да ви направи по-малко готини... няма да нарани егото ви, а дори да го нарани - от рани по егото не се умира. А когато пренебрегнете егото си и погледнете към хубавите черти на хората с чист поглед, ще донесете много малки усмивки на хората в обкръжението си. Не е ли по-хубаво да сте сред усмихнати хора?
Най-лошо е когато нещо вътре във вас, вече не ви позволява да погледнете по този начин на някого. Тогава аз лично се чувствам леко душевно осакатена. Разочарованието към някого и непукизма и привидната усмивка са убиеца на желанието ми да... гледам с чист поглед... Е, аз нищо не мога да направя по въпроса (:
За това радвайте хората, които го заслужават и се радвайте, че все още имате такива край себе си... Защото понякога те спират да са такива (:
Няма коментари:
Публикуване на коментар