Почти... почти имаш какво да правиш, почти имаш на кого да разчиташ, почти имаш задължения, почти имаш с какво да се забавляваш, почти обичаш, почти те обичат, почти си вярваш, почти усещаш, почти можеш да си представиш, почти ти е ясно, почти свикваш, почти не те е страх.... почти живееш.
И кой казва, че първите неща са най-страшни? На мнение съм, че вторите са къде, къде по-трудни.
Пример. Зала пълна с много хора. Отиваш и заговаряш някого. Първата крачка е почти лесна. Но какво става после? Предполага ли се, да се мъкнеш с него? А после, на другия ден? Когато той се прави, че не те вижда, трябва ли да отидеш при него? Да го заговориш пак. Да се поинтересуваш пак. Да не се откажеш предварително.
Или ако знаеш, какво точно ще ти се случи когато ти правят гастроскопия ще ти е много по-трудно да отидеш втори път, отколкото първия, когато си нямал пълна представа.
Или когато ти се е случвало да се оплиташ в собствените си мисли по някой, ще ти е много по-трудно да си го позволиш втори път...
По-трудно е да знаеш, че някой ще си тръгне, когато преди това си усетил какво е някой да си тръгне.
Когато не знаеш, можеш да си позволиш да приемеш по-благоприятни представи за истина (:
Не първото, а второто е най-трудно... Когато знаеш какво е, но нищо друго освен знанието ти, не се е променило.
Почти усещаш, почти виждаш нещата ясно, почти не си сам... почти, ама не напълно (:
Няма коментари:
Публикуване на коментар