Urge

Стоя си недоспала и с полу-заглъхнало ляво ухо, имам чувството, че очите ми влизат навътре, и физически съм изморена от приятни преживявания. Тази умора ми действа някак наобратно емоционално - кара ме да искам да правя още и още и още неща... Да не се спирам, да ходя навсякъде, да направя всичко приятно на тоя свят, да изпитам всяка възможна приятна емоция и да не спирам с това. Да правя завладяващи, всепоглъщащи, разбиващи прекрасни неща... И все пак съм изморена и знам, че малко ми трябва. Лесно се насищам.

Хваща ме малко страх. Страх, че ще изпусна. Има толкова много неща, които не съм изживяла. Толкова много..., които толкова време съм си представяла и премисляла, че си мисля, че знам какво е. Но се лъжа. Не знам какво е. Сигурна съм, че ще е 100 пъти по-хубаво отколкото съм си представяла, сигурна съм, че ще има неща, които няма как да си представя и са много по-хубави от каквато и да е фантазия...

Все забравям, че никога не си разбрал нещо напълно, ако не го изпиташ по някакъв начин, първо. Това прави животът толкова интересен.

***

И няколко часа след като написах това се озовах сред хора. Във почти вълшебна обстановка. Лунна светлина, бързо движещи се облаци и красиви звуци от китара. Добронамерени познати и непознати. Разговори, смях... приятно ^^

А после разговор насаме и бира хаха Бира. Не била толкова лоша. Замайване. Позабравен сериал. Сладък сън...

Искам още...

Не искам застой. Искам движение. Искам неща да се Случват. Приятни неща. Истински неща.

Саундтрака на този бирен уикенд е някаква смесица между БТР, System of a down и една песен на Vast.

Искам да го запомня. Да го запечатам... Целия уикенд ^^