"Господ не ти дава хората, които искаш.Той ти дава хората, от които имаш нужда -да ти помагат, да те нараняват, да те изоставят, да те обичат и да те направят човека, който е предопределено да станеш."
Какви хора имате сега до себе си? Някой обича ли ви? Наранява ли ви? Изоставя...?
Разсъждавам доста за тези неща напоследък. Кой е до мен и защо? През последните години съм наблюдавала какво влияние имах над хора. Виждах и какво влияние имат дадени хора над мен. Сега ситуацията ми се промени. Отношение, с което бях привикнала в продължение на години, изведнъж просто изчезна. Наоколо се напълни с непознати и далечни хора, с минимум интерес към мен... и може би минимум интерес от моя страна, към тях.
Опитвам да погледна по-философски на нещата. За да намеря някакъв смисъл и логика. За съжаление, за да погледнеш нещо философски, първо трябва да мине време. Време, което в момента се точи. Време, което ме плаши. Не знам какъв човек е предопределено да стана. Край мен е пълно с момичета, като които не искам да съм. Отношения, които винаги съм мислила за безсмислени и само за запълване на времето, сега ми се оказват основни. Досаждам и тежа, вместо да подкрепям и помагам. Чувствам се като неадекватно пале в неизгодна позиция. Не знам... май не съм схванала цялата идея.
Обяснявах преди време, че не е важно да има хора край теб, а да усещаш хора вътре в себе си. Да приемеш някого навътре е задължително, ако искаш да усетиш приятелство... А сега се чувствам неспособна да направя нещо такова (:
Предопределено. От кого ли е предопределено? И задължително ли е да трябва да станеш добър човек? Може да ти е предопределено да станеш злобен и самотен старец, например.
Няма коментари:
Публикуване на коментар