Глупаво въображение.

Кое заслужава запечатване, отбелязване или подчертаване? Кое прави дадено нещо вдъхновено или го оставя просто сиво и ежедневно? Кои мисли си заслужават да ги споделиш и кои не?

Днес например си мислех за доста неща. Всъщност цял месец си мисля за много неща. Не мисля единствено през уикендите и то ако правя нещо през тях.

Отчаянието например е нещо, което ме плаши. То те кара да гледаш всичко като черно и бяло или само бяло, в зависимост от това, от какво си отчаян. Мисля, че човек е Човек, само когато не е отчаян от нищо. Когато може да се чувства свободен и непритиснат от време, обстоятелства или хора. Отчаянието те кара да правиш грешки или да си мислиш, че искаш да правиш грешки.

А какво са грешките? Толкова ли е лошо да ги правиш? Не е ли хубаво някой ден да си кажеш "е, направих нещо глупаво, беше грешка, но не съжалявам"? Не знам, дали е възможно човек да си каже нещо такова. Аз лично установих, че никога нищо глупаво не съм правила. Глупавите неща в живота ми са плод на бездействие.

Грешките живот ли са? И възможно ли е да получиш нещо и без да си рискувал някоя и друга грешка? Нужно ли е да направиш нещо крайно, за да се почувстваш истински жив?

Аз съм едно глупаво момиче. Винаги съм била глупаво момиче. Като малко - прекалено драматизиращо, като по-голямо - прекалено безучастно, но през годините съм си все същото глупаво момиченце (:

Will we receive without ever asking?
I'm just curious

И всъщност като се замислих за първи път над тази песен, получих нещо, без да съм го искала. Но то е толкова въображаемо и далечно, че въпреки, че ми изпълва половината ежедневие, не ми влияе добре (:

Дали го получих или само ми бе показано, колкото да ми задълбочи въображението още повече?

Омръзва ми от илюзии и образи. Искам нещо истинско.