Винаги са ме обвинявали в затвореност, дръпнатост, снобарство дори. Въпреки че след като ме опознаят, казват, че е нищо общо с мен. Аз явно изглеждам трудно достъпна. Но не мисля, че е така.
Толкова е просто всъщност. Чак ме е яд. Просто е, а не се получава... Защо? Защото се намесват само хора, на които не им пука особено... и всеки път е грешно, неистинско или прекалено развлечено. Намесват се и без да знаят, са стигнали до там, до където никой друг не е. Защото са настоявали по правилния начин. А после си тръгват. Или нещата се изкривяват. И трябва сама да си оправям кашата.
Всъщност ми трябва малко, но ми трябва нещо специфично. Не искам много, искам нещо определено. Виждам колко лесно може да се получи... само някой да се опита истински...
Но няма никой... А аз се чувствам все по-далечна от всичко и всички...
"Ти си лесна :D" ...ами всъщност...
А защо тогава не се получава (: ?
Тези дни в главата ми се въртят нечии чужди думи... "Явно не си струвам." И знам, че са грешни... или поне би трябвало да са. Но са толкова на място. Не си струвам опита.
'Cause all you need to save me is to intervene
Яд ме е, че става толкова лесно. Яд ме е, че нося следи от всеки, който е успявал да ми влезе под кожата по някакъв начин... нося ги, а няма смисъл. Защото всички си тръгват... никой не остава, за нещо повече от белег...
И звученето на Деми Ловато е някак прекалено момичешко, но всъщност има доста смислени текстове. Чак е очудващо как ми се връзват някои от тях о.о Харесвам Деми Ловато.
Няма коментари:
Публикуване на коментар