А всичко се започна с това, преди няколко дни. Пусна ми се случайно на уинампа и го изслушах, цялото. Върна ме толкова назад. Когато бях на 12-13. Изведнъж ме връхлетяха старите усещания. Спомних си трепета, очакването новата книга да излезе, поглъщането на вече излезлите. Онази атмосфера вътре в мен, която не мога да опиша, и която, убедена съм, само човек, който е изживял същото, ще разбере. Усещането, че си част от тази магия. Забравянето на всичко друго, докато четеш. И още, и още куп други прекрасни неща, които изпитвах като малка. Ех, вече не е същото. Макар, че винаги ще е огромна част от моето сърце ^^
Та... да се върна на темата. Слушам си аз Hedwig's theme и си помислих "Леле колко много обичах това преди" и се замислих, че още го обичам, а онова преди си беше по-скоро влюбване. И ми проблясна. Влюбване!
И както обичам да правя от тези разсъждения стигнах до други, съвсем различни (или не толкова различни). Припомних си за Влюбването... За онези "Ах..." неща, които даже не мога да си представя да опиша. Онова знание, че нещо е повече. Че нещо е специално и съществува някъде в твоя свят. Нещо е Светещо и даже прави другите неща по-добри. А ти можеш да се докоснеш до него! Онова усещане за пълнота и пеперудки... даже не в стомаха, ами по кожата. Сиянието. Ах... искам... липсва ми.
Тези дни се запознах с толкова много хора. Някои ме впечатлиха, но за кратко. Други се опитах да харесам, но не можах. И само се оглеждам и всичко ми се вижда студено.
Искам нещо да ме впечатли. Някой. Да ме впечатли нечий смях, начин на говорене. Да възвелича нечий нос или отенък на очите. Нечий начин на разсъждение, поглед към света, знания. Чувство за хумор. Пълен комплект. Нещо да ме кара да се движа. Нещо да ме тегли.
И знам, че всичко е въпрос на поглед. И знам, че човек става прекрасен, ако ти го сложиш на пиедестал. Но има голяма доза магия, която не можеш да контролираш. И тази магия прави живота прекрасен. И всички я търсят, всички я искат. Има огромна доза късмет. Не дойде ли време да излезе и моя късмет?
Искам да се влюбя в Човек. Не в нечие отношение или внимание, а в Човек. Искам да "не си вярвам на късмета" и "имам чувството, че сънувам". Искам да...
...споделено.
И как няма да е разбиване? Разбива ти границите, до които приемаш даден човек до себе си. Разбива реалистичната гледна точка, представата за света, ограничеността... Може би е вредно, ако не попаднеш на подходящ човек. Но няма ли да си най-големия късметлия, ако попаднеш на точния? А и защо би предпочел да си реалист, вместо това да си щастливец?
<3
ОтговорИзтриване