Обичам да се прибирам вкъщи, когато ми е изморено. Тогава оценявам колко е прекрасно тук. От светлината, през ароматите и до това как звукът от песните, които слушам се отразяват от предметите, та чак до приятното усещане, което получавам от допира до килима. Атмосферата. Спокойствието.
И си седя сама в стаята, но не съм самотна. Бях по-самотна сред хората. Сред шума и изтърканото нищо. Сред шегите, недоизказаните неща, скритите мисли и старанието да си друг. Сред обвинителните нотки, напразното терзане и безсмислието.
Вкъщи <3
Въздухът е друг. Не мирише на цигари, бира или нечий парфюм. На зима или на изгорели газове. Няма хора, които да те гледат или да не те гледат. Хора, които да не ти обръщат внимание. Липса на старание, което знаеш, че трябва да покажеш. Тук не трябва. Тук не трябва нищо. Всичко си е на мястото.
А скоро ще си легна. И единственото, което ме спира да се чувствам напълно щастлива, са онези надигащи се копнежи и мисли, онзи познат път, по който май няма да стигна до никъде, но от който не мога да се махна.
Но няма да мисля за това сега. Само ще го усещам. По възможност по-смътно. И ще се потопя във звученето, на моето вкъщи.
че хубаво,ама :)
ОтговорИзтриване