soon?

Пръснато. Всичко е пръснато и хаотично. Трябва ми подреденост. За да знам от къде да почна и на къде да отида. Но всичко е хаотично.

И съм едновременно стегната и събрана и в същото време неадекватна и разпиляна. На моменти се усещам сама, а в следващият момент ме притеснява нечие присъствие. Сякаш губя способности да се свързвам с хората. Да се завързвам за тях. Но всъщност се плаша много, колко съм се вързала за някои. Уж е едно, пък е друго...

И като типичното мен... онова типично мен, което не успява да се промени, имам чувството, че това е лош сън, който скоро ще свърши. Сякаш някой ще ме събуди. И единственото нещо, за което се оглеждам с желание е нещото, което ще сложи край на тази неадекватност. Нещо познато. Нещо, което обичам. Всяко дребно такова нещо е като светеща светулчица по тъмния път. Всяка дума, песен, човек, който ме връща назад... И го възвеличавам и ми дава заряд. Трябва ми голяма доза... Макар и да осъзнавам, че вече съм на различен път. Старото е старо. Няма да се върне. Трябва да се наместя в новото. А така не ми се иска...

See you soon...