Заден план.

Много е тъжно, че когато човек гледа втренчено нанякъде, в съзнанието му другото избледнява, и заглъхва, и се омаловажава.

Общо взето няма как да не съществува "заден план", но е тъжно, че е толкова ограничаващ.

Стоиш и се измъчваш, че нещо не става, че някой го няма, че не получаваш... и си втренчваш погледа в това, в нямането и неполучаването... вместо да видиш, че зад теб или вдясно от теб ти се дава нещо, вместо да се огледаш и да видиш, че наоколо май е красиво, вместо да спреш да се взираш и просто да си живееш.

Мисля че имах период, в който не се втренчвах. В който бях свободна от тръните в очите. Трябва пак. Ще медитирам или и аз не знам... но трябва.