В предпоследният ден на 2011 стоя и си мисля, как едва ли ще имам време до края на годината, за да напиша това. Сякаш нещо ме избутва от помещението и трябва да свърша нещо, като за последно...
Истината е, че мисля за тази публикация почти половин година. Чакам я. Чаках я. И ще я напиша... и както обикновено се получава, когато предварително си обрисувал нещо в съзнанието си - то рядко се появява в реалността такова, каквото си си мислел.
Сега, като погледна назад... когато се сетя, за точно този момент, точно една година назад... сякаш е изминал цял век, цяла ера от живота ми.
2011 беше тежка. В началото си - повече хубава. Но истината е, че сега в края й се чувствам остаряла, отежняла с десетилетие... а са минали само 365 дни.
Не ми се иска да записвам събитията, случките и ситуациите, които направиха тази година толкова тежка. Ще кажа, че 2011 година, беше годината на грешките за мен - мои и чужди, дребни и големи, такива за добро... и такива, за огромно съжаление... фатални.
Мога да кажа, че за първи път в живота си осъзнах, че не съм безгрешна. Трябваше да се науча да живея с този факт. Трябваше да се науча да си прощавам (и понеже не знам дали се научих на това, научих се поне да отхвърлям обвинителните мисли).
Станах жертва и на чужди грешки, усетих как можеш да пострадаш, заради нечие чуждо невнимание.
Знам какво е и да правиш неща, въпреки че вътрешно нещо ти казва, че може би е грешка... но продължаваш, заради друго, което ти казва че си струва... и сякаш свети... или може би ти така искаш и си го представяш... не знам, може би това ще е за следващия край но година (:
Видях... видях как грешка, може да доведе до края. До истинския край. Страшно ми е. Все още ми е страшно... много.
Наложи ми се да се стягам тази година. За да не се разпадна. Да продължавам въпреки страха от нови грешки. Да продължавам въпреки струпващите се болки и проблеми...
Накрая на годината се чувствам... изморена. И малко обнадеждена, че нещата може би ще се пооправят.
Посрещам 2011 с надежда. С надежда, че ще открия себе си. С надежда, че ще съм си по-самодостатъчна. С надежда, че ще успея да израстна, така че да се харесвам повече.
Посрещам я и с едно обещание. Обещавам си, че ще съм щастлива!
А тези редове (самоцитиам се... ххаха) ме усмихват и леко ме натъжават. Радвам се, че моето Аз от онзи момент, не знаеше какво точно ще се случва през 2011.
Трябва да кажа, че 2011 беше тежка и наситена, но не ми донесе само лоши неща. И още в началото си, ми донесе нещо хубаво... макар и сложно. И с ръка на сърцето, мога да кажа, че дори и да не съм си изпълнила обещанието на 100%, то поне опитах! О как опитвах само!
Но сега съжалявам много, че ме е страх. Наплаши ме тази година и ме поотслаби сякаш. Сега вместо да се радвам, че идва нова година с нови шансове... просто ме е страх да си помисля, какво ли ще се случи през 2012.
И на теория знам, че е грешно. За това ще се опитам да го преодолея... и ще си пожелая. Пожелавам си да съм здрава. Да съм здрава аз и да са живи и здрави хората, които обичам. Пожелавам си много усмивки, много приятни мигове, много хубава атмосфера през цяяяяяялата 2012. Пожелавам си нови приятели. Пожелавам си нови интересни (В ХУБАВИЯ СМИСЪЛ) неща. Искам шестици! И искам да си намеря работа през тази година, която поне малко да ми харесва. И искам обич и стабилност. Искам кураж. Искам да не ме е страх. Пожелавам си тези неща много, много силно! Като дете, което вярва в Дядо Коледа и си пожелава той да му донесе подарък :)
Пожелавам си и се надявам, с малко по-различна надежда от преди година, но все пак надежда!
Happy New Year 2012
ОтговорИзтриване