Ъх. Чувствам се забила. Ама супер забила. Имам нужда от рестарт или от основен ремонт на вътрешния ми свят. Искам да замина, за да може да се върна различна. Изпуснах му края... Не знам вече... Просто... изолацията ме блазни толкова силно.
От една страна много се радвам, че почвам даскало. Ще имам задължения, които да ме занимават, предполагам това ще оталожи гадното вътрешно усещане, което дори не мога да обясня, защо е. Не че не мога, просто не искам. Ама май няма да стане така... нооо надеждата умира последна хаха.
Имам тъпото усещане, че мястото ми не е сред хората. Те са някъде другаде, а аз къде съм... пф... усещането за ненормалност също се завръща с пълна пара... нищо не се сещам да направя. Кога ще се взема в ръце и ще поправя нещата :@
Не знаам... наистина май съвсем му изпускам края, просто не виждам накъде да се насоча... в какво да се вкопча този път... на какво да се надявам, в какво да съм сигурна, какво да Знам. Не виждам нищо и нищо не искам, не може ли просто нещата да се подредят и утре да се събудя с усещанията, които имах, когато бях добре? Не може? Мамка му ;/
ооооооооф безсмислен блооог... безсмислен като цялата простотия вътре и наоколо... пфффф
Няма коментари:
Публикуване на коментар