Днес беше хубав ден, смея да кажа. Не че се е случило нещо специално, всъщност дори не се случи това, което по принцип ми изпълва дните, но днес се чувствам добре... чувствам се нормално добре. Искам да запазя това усещане, искам да запазя тези изводи, които днес си вадя. Винаги ми се е искало да имам склад за чувства/емоции... - кофти ти е - взимаш си малко от складираното "щастие", разочарован си - взимаш доза "надежда" или пък "откриване на смисъл"... Но нямам такъв шкаф, за това ще си пиша в блога...
Днес докато се прибирах, в автобуса, за първи път си представях, че водя един разговор с един човек. Всъщност дори в представата ми аз не водех директно този разговор, а по-скоро говорех за хипотетичен трети човек и сякаш не се отнася за Него... но не това е важно. Та мисълта ми е, че докато изграждах тази симулация в мозъка си успях да си подредя... нещо като изводи и ъ "стратегия" не не е това думата... по-скоро е път който да следвам. Таа като ми се избистриха тези изводи и ми улекна. Видях... за първи път толкова бистро видях, че постъпвам напълно правилно. Постъпвам правилно като не направих/не правя/няма да направя нищо. Това е то. Някак мисля, че съм на път да се примиря съвсем. Сега съм някъде по средата. Но не онова примиряване тип "живота е гаден ;/" а примиряване тип "ок, нещата са такива, беше ти трудно и сигурно ще продължава да ти е, но някой ден нещата ще се подредят и за теб, само трябва да почакаш."
Имаше и облекчение, от усещането че споделям тези неща с този човек (макар и само във въображението ми, и под предтекст, че се отнасят за друг човек х) ) и да кофти си е, че тези неща, които са ми толкова скъпи, ще си останат само в мен... но така е най-добре... Вече знам...или поне съм крачка по-близо до знанието, че е така. И знам, че ще имам още доста гадни моменти, гадни изводи и т.н..., но някой ден нещата ще се подредят и за мен... някой ден... днес го знам (:
Днес докато се прибирах, в автобуса, за първи път си представях, че водя един разговор с един човек. Всъщност дори в представата ми аз не водех директно този разговор, а по-скоро говорех за хипотетичен трети човек и сякаш не се отнася за Него... но не това е важно. Та мисълта ми е, че докато изграждах тази симулация в мозъка си успях да си подредя... нещо като изводи и ъ "стратегия" не не е това думата... по-скоро е път който да следвам. Таа като ми се избистриха тези изводи и ми улекна. Видях... за първи път толкова бистро видях, че постъпвам напълно правилно. Постъпвам правилно като не направих/не правя/няма да направя нищо. Това е то. Някак мисля, че съм на път да се примиря съвсем. Сега съм някъде по средата. Но не онова примиряване тип "живота е гаден ;/" а примиряване тип "ок, нещата са такива, беше ти трудно и сигурно ще продължава да ти е, но някой ден нещата ще се подредят и за теб, само трябва да почакаш."
Имаше и облекчение, от усещането че споделям тези неща с този човек (макар и само във въображението ми, и под предтекст, че се отнасят за друг човек х) ) и да кофти си е, че тези неща, които са ми толкова скъпи, ще си останат само в мен... но така е най-добре... Вече знам...или поне съм крачка по-близо до знанието, че е така. И знам, че ще имам още доста гадни моменти, гадни изводи и т.н..., но някой ден нещата ще се подредят и за мен... някой ден... днес го знам (:
Няма коментари:
Публикуване на коментар