Дискомфортно ми е. Сигурно е, защото цяла нощ не спах сякаш. Трескави мисли, прекалено много енергия в мозъка... имам чувството, че цяла нощ съм си мислила за някакви работи (които сега дори не помня), а накрая трябваше да стана и да започна да уча х.Х Дискомфортно ми е мнооого. Както когато се събудиш за първа смяна, моментите преди да се качиш в автобуса и да започнеш да говориш са някакви... бррр... измъчени. Ей така се чувствам сега, ама май цял ден ще се чувствам така :/
Сякаш нещо се размести и не си е на мястото сега. Искам да отида някъде/при някого иии нещата да се наместят и пак да се чувствам добре. Или да си остана вкъщи и да не трябва да правя нищо. Да си пускам филми и сериали цяяяял ден, да съм си завита на леглото и да гледам и да не трябва да правя нищо, да не трябва да излизам в гадния студ, да не трябва да чета тъпите теми по икономика, да не трябва да решавам какво мамка му ми се учи, да не трябва да измислям какво да правя със себе си, да не трябва да се осъзнавам... не искам да се налага да се осъзнавам... :/
Май точно така се получава обаче... НАЛАГА СЕ да се осъзная, да осъзнавам всичко и да реагирам както трябва... ах как не искааааам ;/ Искам да си седя и да си се радвам на Сам и Дийн от Супернейчърал и на мекото одеало и на хубавия отенък на светлината заради завесите в стаята. Не искам да започвам да се чувствам като голям човек. Искам да съм малка.. вече е късно? Вече трябваше да съм пораснала? А защо още не съм!? ооооооооооооооооохххх ;/
Няма коментари:
Публикуване на коментар