Блогът ми е породен от една песен. Incubus - love hurts. Ако ще четете си я пуснете, за да се усети какво звучене ме подтикна към тези разсъждения.
Песента ме грабна първоначално с онова характерно минорно звучене, което ме грабва при повечето песни, които харесвам. Не знам дали "минорно" е точното определение, но няма как да изтананикам в блога си хахах. Дълбокото, леко биещо на меланхолия звучене, но не прекалено, което винаги ме е подтиквало да задлъбая в мисли. Та заслушах се в тая песен, заради звученето, китарите, гласът на вокалиста и после се заслушах и в текста.
Чудя се... хората, които твърдят, че това не им е нужно... наистина ли не им е нужно? Наистина ли не изпитват нужда да се сгушат в някого или пък да има кого да гушнат? Не изпитват нужда да има кой да ги хване за ръка, когато им е гадно, та те да могат да се съсредоточат върху топлината на дланта на някого, и да им поулекне? Не? Не им се иска да има при кого да се скрият, с кого да избягат, който съвсем, напълно, точно и ясно да си е Техен? Не знам... изглежда ми противоестествено да не искат, поради горе-споменатите причини. Но какво разбирам аз...
Аз лично изглеждам като "коравосърдечна". Сигурно изглеждам като тези хора, които "нямат нужда". Колко далеч от истината е това ;Д Може би, ако и другите, които "нямат нужда" са като мен, всъщност ситуацията е "гроздето е кисело" Когато не можеш/не знаеш как да получиш, това което искаш, естествено е да си помислиш, че това не ти трябва или, че това не ти харесва и е по-добре ,да не го получиш... Сигурно някои от тези хора от толкова самоубеждаване дори си вярват.
Ах.. странно е. Неутолената жажда води до изсъхване. Хората стават огорчени и цинични... Звучи супер клиширано, но пък е вярно. Хората просто имат нужда от... любов. Не ми се искаше да използвам тази дума, но пък си е така. Та както се пее във песента, породила този пост: "When it transcends the bad things. Have a heart and try me, 'cause without love I won't" survive." Лошо е като го караш на "оцеляване". Напрягащо е. Светът е странно място - повечето хора имат нужда да дават и да получават любов. Вместо това се затварят, плашат и вместо да "дадат" на някого, за да получат и те... никой нищо не дава/получава и се получава сиво и сковано.
Всеки намира своя си начин да оцелее, а за "любовта" не знам как се получава. Някой ден се надявам да разбера. Как става номера да се срещнат две неща и да се получи симбиоза? Как срещаш точното пърченце от пъзела? Като се замисля, колко трудно се срещат хора, с които да ми е приятно поне да си говоря и и на тях да им е приятно, какво остава за повече, чак ме хваща страх :Х
Таа любовта боли, но ни е естествено заложено, да я искаме. Боли... но без нея не можем да оцелеем. Като някакъв шантъв, голям оксиморон (:
Песента ме грабна първоначално с онова характерно минорно звучене, което ме грабва при повечето песни, които харесвам. Не знам дали "минорно" е точното определение, но няма как да изтананикам в блога си хахах. Дълбокото, леко биещо на меланхолия звучене, но не прекалено, което винаги ме е подтиквало да задлъбая в мисли. Та заслушах се в тая песен, заради звученето, китарите, гласът на вокалиста и после се заслушах и в текста.
Ясно е кое изречение прави впечатление "Love hurts... But sometimes it's a good hurt And it feels like I'm alive." Първоначално се замислих естествено за моя си "опит" в тия неща. Че определено доста ме болеше, а и като се сетя спомена е като за гноясала рана, в която си бъркал толкова много, че можеш да извикаш поне част от усещането доста лесно в съзнанието си след време. Но не, не ми е за това блога. По-скоро е за But sometimes it's a good hurt And it feels like I'm alive - частта. Дето му се вика "сладка болка". Не знам, сигурно когато нещата са споделени, мъките са още по-гадни, или пък може би са по-леки, но едно е сигурно, определено частта, в която се чувстваш жив е мноооого по-силна.
Замислих се, колко е странен животът. Не.. по-скоро, колко е странно да си човек. Да си "цивилизован" и "интелигентен" и "възпитан, "еволюирал", ако щете. Замислих се... идваш на този свят, като едно малко парче месо, с жажда за живот. Почваш да попиваш усещания, да трупаш подсъзнателни знания, които цял живот ще те тласкат да взимаш дадени решения, а ти ще се чудиш "защо подяволите мисля/искам това". Идваш като едно малко, необременено от "цивилизацията" същество. Почват да те обсибват с ласки, да те мъкнат на ръце, да се грижат за теб. Редовно усещаш нечия топлина до себе си и това е напълно естествено и ти е необходимо. Странно е, че точно тези моменти не помним от живота си. Макар че, убедена съм, ги помним, но като аромат, мъгливина за някакъв допир, някакъв шум... нечий глас, нечий смях... такива неща. Та, почваш да растеш, обграден с тези неща, но после "поумняваш", започваш да се изграждаш като човек, като това става с поставянето на граници, ограничения... Все пак живеем в супер сложно, изградено от куп норми и закони, общество.. подготовката, за да се "впишем" започва от рано... Растеш, растеш...и спираш да получаваш, нещата, които природно ти е заложено да имаш нужда от тях. Естествено, не говоря за това, че като си на 12, ще ти е хубаво тате да те носи на ръце хахаха, съвсем не ми е това мисълта. Но човешката нужда, да усещаш топлината на друго човешко същество, редовно, без ограничения и несигурност, си остава през целия ни живот. Да, почва се с тия съвсем... първични неща, но тъй като сме си сложни същества, те се развиват и изопачават в други, свързани с общуването. Естествено, на никой няма да му е приятно, някой да му влиза в личното пространство, да го докосва, да е "там", ако му е непознат/неприятен/притесняващ/незаслужил-доверието-му и тн... Но Нуждата... проклетата "нужда от внимание" "нужда от любов" "нужда от човешки допир" "нужда от публика" "нужда да обичаш" "нужда да се грижиш за някого" и на който, както му е по-лесно, така да я нарича, ни тласка през целият ни живот. Да... някои ги "блъска хормона" от рано и правят куп глупости, свързани с тази нужда. При други нещата се случват.. просто така, не знам... но от страни изглежда супер естествено и лесно.. При трети... те са на изчакване хаха.Чудя се... хората, които твърдят, че това не им е нужно... наистина ли не им е нужно? Наистина ли не изпитват нужда да се сгушат в някого или пък да има кого да гушнат? Не изпитват нужда да има кой да ги хване за ръка, когато им е гадно, та те да могат да се съсредоточат върху топлината на дланта на някого, и да им поулекне? Не? Не им се иска да има при кого да се скрият, с кого да избягат, който съвсем, напълно, точно и ясно да си е Техен? Не знам... изглежда ми противоестествено да не искат, поради горе-споменатите причини. Но какво разбирам аз...
Аз лично изглеждам като "коравосърдечна". Сигурно изглеждам като тези хора, които "нямат нужда". Колко далеч от истината е това ;Д Може би, ако и другите, които "нямат нужда" са като мен, всъщност ситуацията е "гроздето е кисело" Когато не можеш/не знаеш как да получиш, това което искаш, естествено е да си помислиш, че това не ти трябва или, че това не ти харесва и е по-добре ,да не го получиш... Сигурно някои от тези хора от толкова самоубеждаване дори си вярват.
Ах.. странно е. Неутолената жажда води до изсъхване. Хората стават огорчени и цинични... Звучи супер клиширано, но пък е вярно. Хората просто имат нужда от... любов. Не ми се искаше да използвам тази дума, но пък си е така. Та както се пее във песента, породила този пост: "When it transcends the bad things. Have a heart and try me, 'cause without love I won't" survive." Лошо е като го караш на "оцеляване". Напрягащо е. Светът е странно място - повечето хора имат нужда да дават и да получават любов. Вместо това се затварят, плашат и вместо да "дадат" на някого, за да получат и те... никой нищо не дава/получава и се получава сиво и сковано.
Всеки намира своя си начин да оцелее, а за "любовта" не знам как се получава. Някой ден се надявам да разбера. Как става номера да се срещнат две неща и да се получи симбиоза? Как срещаш точното пърченце от пъзела? Като се замисля, колко трудно се срещат хора, с които да ми е приятно поне да си говоря и и на тях да им е приятно, какво остава за повече, чак ме хваща страх :Х
Мислех си за това, кога се получава така, че нещо да... "hurts" (Общо взето разбор на всяка думичка, от това заглавие се получи :Д) Разминаване. Разминаване е ключовата дума. Едното изпреварва другото, или пък въобще не се засичат, тогава става объркване и боли. Разминават се очаквания, виждания, действия... Нечии чувства отиват в нищото или пък на място където няма нужда от тях.. Някой казал нещо, което се разминава с очакванията на друг - лошо. На лошо място или пък в лош момент, погрешния човек, погрешната ситуация... А нещата наоколо са направени, за да се допълват. Или поне според едни физични закони е така. Енергията се преобразува, но нищо никога не се губи. Би трябвало за всяко нещо да си има друго в комплект. Е да ама... хаха Дали е сигурно, че ще го срещнеш? Ами, ако се разминете? Ако времето, мястото, обстоятелствата не позволят?... Не знам... и на това не мога да отговоря :/
Таа любовта боли, но ни е естествено заложено, да я искаме. Боли... но без нея не можем да оцелеем. Като някакъв шантъв, голям оксиморон (:
Няма коментари:
Публикуване на коментар