Гъдел и смутена усмивка

Чудех се за... споделянето. Не само за споделянето на хляб или на мисли, а за споделянето като цяло. Кога едно нещо е... общо, кога едно нещо се усеща по еднакъв начин от поне 2-3 човека... възможно ли е? Предполагам, да и е толкова велико. Точно за това всички обичат да ходят на мачове примерно... моментите, когато цялата публика е на крака и очаква с притаен дъх следващата точка и точката се отбелязва и БУУУУУУМ всички избухват, всеобща радост, всеобщи усещания... толкова е велико ^^
Ами... ок, тези бурни, общи неща, при тях е лесно да си сигурен, че всички го усещат... или поне, не си го усещаш сам... а за другите неща? За тихите радости, за малките неща, които те карат да се усмихваш, леките "погъделичквания", които дори се опитваш да не покажеш, че усещаш... дали има начин да са споделени и ти да го знаеш със сигурност? Предполагам има и си мисля, че е 10 пъти по-велико... или пък си зависи от човека, но за човек като мен, където всичко е вътрешно и надълбоко, това да имаш общо усещане, за нещо дребничко със само 1 човек си е доста по-красиво.
Аххх... ами когато не е споделено... погъделичкването? Когато си знаеш, че ще си остане вътре в теб и никой няма да предполага, че е там? Или дори и да предполага, на никой не му пука... Не е тъжно... просто е "Ах..." Чудех се, дали ако говориш за тези несподелени неща, няма да ги споделиш по някакъв начин и така да останеш с усещане за "не е само вътрешно". Всъщност не... като говориш за тези неща сякаш ги принизяваш... защото те са си усещания, дребнички, като ги кажеш с думи звучат мнооого мижави, а всъщност са си толкова... велики. Кратки, малки.. но велики. Май желанието за споделяне (поне гласно) с някого идва от нещо като "иска ми се да се похваля"... "да го отбележа по някакъв начин" да го кажа гласно, да го изкарам, за да не го забравя поне. Нещо, което не си припомняш, го забравяш.
Иска ми се да мога да складирам такива спомени за усещания... Да си запазя това усещане за... гъдел и смутена усмивка. Защото знам, че това са... откраднати моменти, моменти на заем... като да намериш 5 лв - супер много се радваш и ти се иска да се похвалиш на всички, но знаеш, че едва ли скоро ще намериш пак, станало е случайно... просто еднократен късмет. А толкова по-яко би било, да си сигурен, че има от къде да си взимаш по 5 лв всеки ден (:
Справям се с усещането за "ах... ама не може ли пак... още малко само", предполагам се свиква. Съсредоточавам се върху "беше толкова хубаво", а не върху "няма повече" хаха Всичко е нагласа на съзнанието, нали?
Иска ми се да поздравя с някоя песен, но не се сещам за такава, която да описва сегашното ми вътрешно състояние. Предполагам е нещо на VAST или Yann Tiersen или пък Coldplay... нека да помисля... е не мислих много, първото, което ми изникна в съзнанието Coldplay - yellow (макар че, заглавието ми напомни за това)

Чао ми (:

Ууу като звучене на припева... Take me away...