Замислих се за онзи синдром, който всички хора притежават, да се сещат за нещата в последния момент. Седиш на компа 3 часа, които прекарваш в безсмислено ровене из интернет и точно в последните 10 минутки (в които вече те чакат да станеш, или пък закъсняваш за някъде) се сещаш за онова нещо, което се каниш да провериш в интернет от дни или за онази песничка, която си чул във филма и искаш да си изтеглиш... Хаха... Всички го правят. Признайте си.
Страшното е, че се прави и за важните неща. Защото "човек не оценява нещо, докато не го загуби". Мислиш си, че имаш цялото време на света. Мислиш си, че ще получиш всичко, което един човек би трябвало да има в живота си. Мислиш си, че хората, които имаш, винаги ще са до теб... Е... не е така. Времето е ограничено нещо. Гост си на тая планета. А най-тъпото е, че не оценяваш гостуването си... ама никак.
Красивите хора, които срещаш по пътя си (всякак красиви, не говоря за топ модели), са рядкост, която трябва да цениш и от която трябва да се учиш. Времето със сигурност ще ви раздели, ако не се стараеш да се пребориш с него. Нямаш право просто да се пускаш по течението... защото то ще те докара в канала по-скоро отколкото предполагаш.
Та стигнах до извода, че трябва да се живее така, сякаш ти остават 10 минути на компа. Не че не съм стигала до тоя извод и преди (: Човек няма право да се отпуска. Няма право да се самозаблуждава и да си затваря очите сам. Трябва да се бори със себе си всеки ден, за хората, които има и иска да има, защото времето тече и никого не пита... а минута е много само, ако я използваш както подобава.
А не мислиш ли, че в един момент ще станем още по-забързани и ще спрем да обръщаме внимание на по-дребни неща.. просто ще гледаме всичко отгоре-отгоре, притискани от времето?
ОтговорИзтриванеВажното е да осмисляш всичко, което те радва. Да цениш момента, нито да бързаш, нито да забиваш, правейки нищо с времето си (:
ОтговорИзтриване