Накъсано.

Трудно ми е да започна. Може би, защото не виждам края... или защото дори средата не виждам. И все пак, ще започна... някак... Ще започна с песен

Тези дни тя е единственото, което ми се задържа в съзнанието достатъчно дълго, за да искам да я слушам отново, и отново, и отново... Може би, защото е песен на Колдплей, а те за мен са си вечни. Вечни са, но всеки път, когато зацикля на нещо тяхно е по различен начин.

Мразя забиването непосредствено след началото на нещо. Тъкмо си помислиш, че нещата тръгват и бум светофара светва червено. Отвратително чувство :/

Усещате ли когато нещо или някой ви липсва? Аз май не винаги. Понякога просто се обръщам навътре и виждам... нищо. Тогава започвам да се оглеждам, сякаш някой ми е свил портмонето, а всъщност дори не знам какво точно ми липсва. Ставам досадна за хората около себе си, ставам досадна на себе си. Чакам някой да ми каже нещо, което да оправи нещата. Хората естествено дори не схващат какво им говоря, то дори аз не схващам... та не казват "Сезам отвори се" или "абра-кадабра" или и аз не знам точно, кои са вълшебните думички в случая :/ (може би трябва да препрочета Хари Потър)
За това просто си живея с празнината и стоя на повърхността. Не ми е лошо на повърхността. Обичам когато хората ми се връзват на шегите, обичам когато има на чии шеги да се вържа. Така не се налага да гледам в тъпото празно и да ставам досадна. И все пак има такива моменти... в последните дни са повечко, лошо...

Казвали ли сте на някого, че ви липсва? Какво се очаква да ти кажат, когато кажеш "всъщност, просто ми липсваш"? Какво трябва да направят? Хм... не знам. (за справка - началото ми (може би за това я слушам толкова често напоследък))

Мислех си вчера за арогантността. Качество, което винаги съм осъждала у хората.
Значението на думата в тълковния речник: арогантен - Който е безочлив, дързък и груб.
А ето и резултатите от синонимния речник: (прил.) нахален, надменен, предизвикателен, обиден, оскърбителен, груб, горделив, високомерен, безочлив, безсрамен, циничен, дързък, свадлив, нагъл, презрителен, подигравателен, рязък
(прил.) пренебрежителен, нехаен, безцеремонен
(прил.) самомнителен, надут, снобски
(прил.) самонадеян

С голяма увереност мога да твърдя, че не съм арогантна (нито пък нещо от синонимите й), що се отнася до околните. Осъзнах колко арогантна съм, към себе си, обаче. Колко арогантен трябва да си, за да си въобразиш, че можеш да си контролираш чувствата? И да си повярваш? Да се опитваш да го правиш... Да повярваш, че като решиш, кое е най-правилно и ще започнеш да се чувстваш по правилния начин. Безочие си е това и е дръзко и грубо. Снобско, свадливо, нагло... подигравателно. Дали се дължи само на страх или и на голяма... вътрешна арогантност, не знам. И по типично арогантен начин, ще продължа да съм ... арогантна със себе си, защото съм... арогантна (и неоригинална (това е пояснение за повторенията)).

Чай. В началото беше вкусен, облекчи ми болката, беше приятен. Последните 5-6 глътки както обикновено са гадни. Бляяяяя... Тъкмо да реша "оу, чай, който ще ми хареса :О" и бам, след средата му ми стана гадно :/ Просто не съм създадена да пия чай. Само като съм болна. Иначе нямаше да пия и сега де.

Да завърша ми е също толкова трудно, като да започна. То и средата беше... трудна хах. Ще се обърна към Колдплей. Ако си стигнал до тук читателю, вземи това като извинение и благодарност (:

I never meant to cause you trouble,
And I never meant to do you wrong,
And I, well if I ever caused you trouble,
O no, I never meant to do you harm.