Н я м а з н а ч е н и е.

Нямам право. Нямам право да си позволя да се отпусна. Нямам право да се замисля. Да съжалявам. Да съм разочарована. Поне в мислите си, трябва да съм стегната. А усещанията, тях ще ги оставя. Тях отдавна съм ги оставила, да си текат и да ме мъчат. Да се гърча вътрешно и да се чувствам зле. "Сефте" както биха казали разни хора.

Нямам право. Но от утре. Днес не мога. Прекалено ми е... рано. Прекалено много тупкам, прекалено ми е разранено, прекалено много гной има. Не мога да го покрия, прекалено много боли. Ще го покрия утре. Щях да напиша "надявам се да успея" но... не, няма значение, дори и утре да се чувствам по същия начин. Няма значение. Няма значение, че ме избиват съмнения. Няма значение, че не вярвам в себе си дори. Н я м а з н а ч е н и е.

Мислех, че ако положа достатъчно усилия, ще съм доволна, независимо от резултата. Долна лъжа. Не е така. Няма по-гадно от това, да си разочарован от себе си. Гадно е да се чувстваш тъп. Да си "друга категория"... да си изостанал.

Вероятно, ако се гледах от страни, щях да реша, че преувеличавам. Но не се гледам от страни. Не съм сляпа за всичките усилия, които се оказаха... недостатъчни. Знам как се вкопчих и как изгубих това, в което се бях вкопчила. Знам за усещането, сякаш гледам след изпуснатия влак, а хората ми махат и ми се смеят... ама аз испуснах... не съм с вас вече... вие сте на друго място...

Прекалено ми е. От сегашната ми гледна точка. Непосилно ми изглежда. По-непосилно отколкото ми е изглеждало някога... Чувствам се тъпа... Като плюнка. Не ми остана място. Къде да се скрия сега... Навсякъде е... плюнка. Това което чувствам, това което си мисля, а сега очевидно и това, за което се старая и това, което правя... п л ю н к а. Гадна дума, която ми е грубо да пиша... точно така се чувствам.

А на всичкото отгоре съм самотна плюнка. А нашите ще ме гледат безпомощно и ще ме питат как да ми помогнат. А аз ще им обяснявам, че няма как. Те ще ме наблюдават притеснени, а аз ще се чудя къде да се скрия тоя път... къде да се скрия тоя път... не остана... ;/

Гади ми се...