Странно е как понякога нещо дребно, нещо което на друг човек няма да направи впечатление, успява да те успокои, зарадва, настрои по-добре...
Вчера, докато си вървях, забила в мисли и усещания, една жена както си се разминавахме извади една малка брошурка и ми я пъхна в ръката. Точно в момент, в който вече... не чувствах нищо от... претръпналост и "(:". Погледнах брошурата, мислейки, че е някакъв флаер, а от нея ме гледаше усмихнато, малко момиченце, над което пишеше "Не се страхувай".
Мигновено ми стана по-добре. Усмихнах се. Усмихнах се... вътрешно. Сякаш някой ми пращаше послание от някъде. Някой ми каза "Дръж се, няма страшно" Някой, който знае повече.
В другата част на брошурата се обяснява за доброто и злото и нуждата човек да вярва в тези смутни времена, като се предлагат безплатни библейски уроци. Направи ми впечатление един цитат използван от тях - "Не бой се, само вярвай" (Исус)
Не бих казала, че съм религиозен тип. Няма да почна библейски уроци, няма да ходя редовно на църква. За мен вярата винаги е била нещо различно от тези неща. Важно беше... посланието, посланието дошло в точният момент, което ме крепи вече втори ден, а вярвам ще ме крепи и утре.Това малко изречение, написано над снимката на спокойно, усмихващо се момиченце... "Не се страхувай."
Точно това имах нужда да чуя. Защото се страхувам. Много се страхувам. От... не помня вече, колко много време... И не знам дали съм на фаза "вяра" вече, но ако успея да задържа спокойствието, ще стигна и до там.
Щом "ми се даде" да не се страхувам... занчи, не трябва, наистина не трябва (:
Няма коментари:
Публикуване на коментар