Имам 2 типа блогове. В едните изсипвам разсъждения, защото са ми хрумнали и съм искала да ги запазя/споделя, а в другите... тях ги пиша с цел да постигна нещо на вътрешно ниво.
Имам голяма нужда от блог, за мен... От публикация, която като я напиша и да се почувствам по-различно. Но... ...... ????
Не че нямам какво да напиша. Не че нямам какво да измисля. Просто... Ми е... прекалено... или прекалено нищожно. Не, мисля, че е прекалено.
Задавям се. Засяда ми. Не мога.
Не знам какво да правя. Не мога сама. Мога да направя едно... ще чакам. Ще чакам да утихне разбълниканата локва, ще чакам да се махне давещото чувство, ще чакам да дойдат претръпналостта и непукизмът, отново... Ще чакам да се самоубедя, че не това, сегашното е моята реалност, а онова... претръпналото, гледащо от високо Аз. Ще чакам да се подценя. Да си надценя възможностите. Ще чакам да спре да ми е така... Ще чакам сама. Отдавна е така. И ще дочакам... себе си... няма какво друго.
Няма коментари:
Публикуване на коментар