На сън...

Днес когато се събудих, съжалих. Така ми се искаше, да продължа да спя, да продължа да спя и да не трябва да ставам. Не че ме чакаше нещо неприятно за вършене този ден...всъщност, нищо не ме чакаше. Абсолютно нищо. Може би точно за това не ми се искаше да се събуждам и да се връщам към действителността. 

Ох.. сънят ми, като развитие и действие не беше кой знае колко интересен. Всъщност, ако го разкажа на някого, едва ли ще го впечатли. Но пък аз си знам какво беше усещането в съня ми. В съня си имах нещо, което на живо никога не съм имала, а го усещах толкова естествено, някак освободено ми пасна, както можеш да се чувстваш освободен и спокоен само в сън. Ах, беше толкова освобождаващо и хубаво усещане. Когато се събудих имаше 5-10 секунди, в които си мислех, че онези неща са реалност. После осъзнах, че съм сънувала... толкова беше очевидно, че това е сън... доста разочароващо :/

Всъщност беше от онези "сънища-сериали". Случвало ми се е и друг път... Сън, който съм сънувала преди месеци, дори години, сякаш се продължава сега, със същите герои или част от тях, на същите места, с действие свързано с това от предния път. И свърши... и е просто сън... ах, да можеше да се усещам така в действителност, всичко щеше да е идеално...

После трябваше да стана, а през целия ден главно се ядосвах. Всъщност май само се ядосвах и се стараех да не го взимам навътре. Имах куп мисли в главата си, които мислех да напиша в блог: да пиша за чакането, някой да се сети за теб, да пиша за ненужно грубите хора, които дори не се сещат за добрите намерения, които ти си имал и те карат да съжаляваш, че си се държал човешки, за провалянето на плановете ти поради някаква глупост,  за неспиращото-едно-и-също "уж сме заедно, ама явно не..." и още... и още... Но се замислих, какво ми се иска да съхраня от този безсмислен ден, който бях принудена да прекарам вкъщи... ежедневните, сиви, болезнени мисли или красивото усещане от съня, което се появява 3-4 пъти в годината... даже и толкова няма?

Ох, спокойствието, сигурността и задоволството от този сън... ако можех да изтрия целия си ден и от него да помня само съня си, мисля че бих го направила. Чудех се, възможно ли е да се чувствам така и в действителността. Щом докато спя съзнанието ми успява да произведе такова усещане, значи и на живо би трябвало да мога да се чувствам така, нали? Хм... не знам. Май никога не съм се чувствала толкова спокойна и доволна, или поне не помня. Дано това усещане не остане само на сън...