В момента нямам някакво вдъхновение... всъщност това е тъпо започване на публикация, но... ще пиша, защото... трябва. Върти ми се някаква мисъл в главата, не е особено ясна, нито съм я обмисляла, но може би като тръгна да пиша и ще ми стане ясна.
Чудех се как може да реагира човек на неща, които са му като от "тъп виц"? Стоиш някъде и си длъжен да гледаш нещо, което като го гледаш и вътрешно се сгърчваш и ти се иска да не го гледаш и да не ти пука, ама ти пука, та... седиш и гледаш това нещо, защото ти е пред очите, а на всичкото отгоре трябва и да се усмихваш и да ти е весело и да не обръщаш внимание и да не личи, че ти пука, защото "нямаш право/не би трябвало да ти пука" и... та чудех се... това си е доста силна негативна енергия, която ти се трупа вътрешно, та не стига че ти е гадно докато го гледаш, ами ти е гадно и след това... Чувстваш се като идиот, защото ти е било гадно, а не би трябвало да ти е гадно.
Чувствам се експерт в това 8)
Всъщност, това колко гадно ще се чувстваш си зависи от дали е "нямаш право на това" или е "не би трябвало да ти пука".
При първото, гадното си го изпиваш предварително и после с всяко изминало гледане на познатите картини... претръпваш и свикваш и вече не ти е гадно... по-скоро е досадно, все едно гледаш рекламен блок със много скучни реклами, а смътно усещаш някакво раздразнение, но с времето то намалява. Лошото при това е, че в стремежа си да изтръгнеш това, на което нямаш право, в зародиш, оставяш себе си изтръпнал вътрешно, апатичен и объркан и с усещането за липсата на смисъл в доста от нещата.
При второто... хм тук още не съм го разучила, но мога да кажа няколко неща. Раздразнението, което "не би трябвало" да усещаш е доста, доста по-силно. Проблемът е от това, че докато при първото, вътрешно си наясно и си се примирил и знаеш какво правиш, при второто си като на влакче... стоиш и гледаш и усещаш някакви неща и :О "защо!?!?" Тъпо е когато нещо, което дори не е твое, но си имал мъъъъъничко, под някаква форма... за малко време, та... това нещо не е твое и изведнъж се оказва, че ти е било важно, ама то толкова отчетливо не е твое и всеки път ти се показва, как НЕ Е, а ти с всяко напомняне разбираш как ти е било важно и... просто седиш и гледаш катастрофа на забавен каданс... Та не стига, че не си имал това нещо, ами ти е било и важно... просто ти иде да "бих ти казал и майната ти..." дето се пее в една песен.
Хм колко ли още ситуации тип "тъп виц" ще изживея? Предполагам много... чувствам се като онези хора, които привличат определен тип към себе си. Аз явно привличам ситуации "тъп виц" или по-скоро сама се поставям в тях.
Омръзна ми да се чувствам като дете. Чувствам се обградена от неща, които не са за мен, неща които не разбирам, неща които мога само да гледам и от време на време да пипна за малко. Чувствам се като риба на дребно. Като птичка в клетка. Днеска я наблюдавах... седи и се опитва да си разпери крилата, а не може... направо ми се късаше сърцето :/ бих я научила да я пускам от клетката, ако може... Направо да те хване клаустрофобия докато я гледаш :/
До кога ще се занимавам с тъпи вицове!? Защото съм обградена от такива ситуации и уж не са нищо особено, а така ми стягат и тежат ;/ Не искам вече. Предпочитам да спра да общувам с хора. Да спра да виждам и харесвам хора. Омръзва ми все да се чувствам прецакана от другите. Сякаш аз имам нужда от тях, а те от мен не. А какво ще стане, ако спра да се старая. Ще забравят за мен, точно след 3 месеца. В това съм просто убедена. Омръзна ми от ситуации на дребно и неща, които са "нищо", но всъщност ме отчайват и ме карат да се чувствам зле.
Случвало ли ви се е да си ударите пръстите в много студен ден, много силно в нещо метално? Или просто нещо твърдо? Ама така да ги ударите, че да издрънчи? После се усеща едно много гадно силно изтръпване. Хем боли, хем е претръпнало. После, започва да боли, а вие продължавате да не си усещате пръстите напълно. Ей така се чувствам, ама вътрешно. Претръпнала и уж нищо не усещам, а всъщност имам чувството, че се гърча вътрешно. Хах. А, ако някой ме попита как съм, ще кажа добре. Не защото искам да драматизирам и съм убедена, че никой няма да разбере, а защото живея толкова "на дребно" и толкова "натясно", че чак ме е срам от нещата, които ме тормозят. Бих си била два шамара, за да се "стегна". Проблемът е, че съм се стегнала, но как да си стегнеш изстръпнало-болезненото? А изтръпналото парещо усещане се разпространява и расте и пулсира, защото за съжаление не се дължи само на ситуации "тъп виц". Дължи се на всичко, което ме тревожи и за което се "стягам". Стягам се, стягам се, изправям се, движа се и продължавам напред, а вътрешно изтръпвам и боли, а дори в блога си не искам да разкажа защо...
Но не... добре съм, или поне така искам да е. Добре съм. Всеки виц е смешен поне малко, колкото и да е тъп. Аз мога да се смея, особено когато боли (: Надявам се само да не се получи горчив, грозен смях.
Добре съм, а хубавото е, че да напиша/кажа едно "добре съм" е достатъчно, за да не се налага да поставям и себе си и хората в конфузни, неловки ситуации, в които едните се правят, че им пука, а другите се правят, че са ги разбрали. Добре съм е идеално. Обичам "добре съм".
Няма коментари:
Публикуване на коментар