Стоя си в два без нещо сутринта и почти не ми се спи. Опитах преди малко да пиша по една друга тема, но не ми се получи. Не знам, днес думите ми ми стоят неподредено, някак не на място. Случва се (:
Тъкмо затварях блога, когато ме осени друга - по-приятна идея за писане. Всичко се започна с една песен, поне така си мислех, но после в главата ми избиха куп асоциации от предните дни... та хубаво е да пиша за това, явно е мисъл от известно време (:
Тези дни намразих зимата. По принцип нямах много против нея... но тия дни, окончателно я намразих. Намразих снега, намразих студа, намразих сивотата на деня, липсата на слънчева светлина и зеленина, които толкова упорито се проектират и вътре в мен, че ми става страшно и гадно и... бррр, схваща се картинката...
Стоях си и си мислех колко гадно е сега, как е студено и принудително самотно. Как си застоявам, както не бях застоявала повече от година. Общо взето сиви и студени мисли, като времето навън... да, -12 градуса... толкова студени!
После ме осени някакво мини-прозрение. Не мога да се справя с времето навън. Но мога да контролирам, донякъде, климата вътре в мен. Как ли... реших първо да се стопля физически. После проведох разговор, който ме стопли вътрешно. А после ми оставаше да се опитам да подържам някаква нормална температура и да вървя нагоре по емоционалната скала.
Не че няма студени неща. Има. Всъщност публикацията, която не се получи, беше вдъхновена от тях и от стремежа ми да не съм такава. Да не съм дребна. Да не съм стисната на думи. Да се старая да съм великодушна (силно звучи, знам). Може би някой ден ще напиша подробно, какво имам впредвид под "дребни душевно хора", но няма да е сега...
Та, да се върна на темата - харесвам Майли Сайръс. Каква е връзката между мразенето на зимата и Сайръс ли? Има такава, определено (:
Когато слушах по радиото тази песен не ми направи особено впечатление. После гледах клипа и :О , о чудо много взе да ми харесва. Със сигурност на всички им се случва, правят връзка с клипа и песента придобива едно съвсем друго значение и звучене (:
Клипа на тази песен е толкова... летен. Точно... летен. За мен лятото не се свързва с плажа и жаркото слънце. Свързвам го със светлината такава, каквато е показана в клипа. Свързано е с танци такива, каквито ги танцува Хана Монтана. Свързано е с усещане, което едно парти, като описаното в текста би донесло. Та присетих се за лятото. Колко много го обичам и как ми липсва и колко много имам нужда от лято. После се сетих за нещо, което прочетох във фейсбук. За лятото в душата. Искам да имам лято в душата си. Да ме топли, мен и хората около мен, дори при -20 градуса. Да ми дава заряд, блясък в очите и пластични движения в ханша х) Да прогонва студените, снежни мисли и да ми дава топло пространство в съзнанието... ех...
Няма да крия, че лятото ме плаши и то не заради кандидат-студентските изпити. Страх ме е, този студ да не се пренесе и в него и то поради неща, които вече не мога да оправя. Е, мога да си обещая само, че ще се постарая да запазя атмосферата, която Майли ми носи. Ще се постарая да имам лято в душата си и няма да позволя на нечие пренебрежение да ме простуди (:
Да живее Майли Сайръс!
Няма коментари:
Публикуване на коментар