Яко.

Това е третият пореден блог, който пиша с надеждата да получа някакво... усещане, по-различно от усещането, което ме изпълва в момента преди писане. Не знам за какво искам да пиша. Всъщност не знам дали ми се пише. Но ще пиша... Защо ли? Защото не знам какво друго да направя. 

Последните няколко дни, бяха доста безсмислени и гадни. Та иска ми се да се оплача. Но няма на кого... не, не че няма кой да ме чува. Имам телефон с телефонни номера. Имам скайп с абонати в него. Е, напоследък нета ми не е стабилен. А говоренето по телефона ми е измъчено и безсмислено. За това по-добре да не правя опити да ме чуват. По-добре да пиша и да си го чета сама после, както правя обикновено. Звучи ми доста жалко всъщност. Пишеш какво те тормози, а после си го препрочиташ 3-4-5... пъти, с цел да се саморазбереш, да видиш някакво... решение, да се сетиш неща, които би могло да се кажат... Да... жалка съм.

Иска ми се да се погрижа за себе си. Ей така... сама, някак. Да си кажа нещата, които имам нужда да чуя. Да направя за себе си нещата, които имам нужда да се направят за мен.После да се държа "както трябва". 

Напоследък не се държа както трябва. Поне с наще. Хич не се държа както трябва. Естествено като супер неблагодарна лигла си го изкарвам на тях. Като се сетя колко много усилия полагам за хората, които не са ми роднини, да се държа както трябва, да не съм груба, да съм внимателна, а с наще как се държа... чак ми става тъпо. Ако можех, щях да обърна нещата. Майка ми много повече заслужава да съм внимателна с нея, отколкото други хора, с които внимавам.

Та, стремя се да внимавам, защото ми е гадно. Гадно ми е да си седя сама. Гадно ми е да си говоря само с нашите цял ден а другото да го "пиша" по скайп или тук. Та, опитвам се да внимавам. За да не си седя сама... за да не отблъсна. Е... все по-трудно ми е да не отблъсквам. Преди ми обясняваха колко съм била затворена. Аз реших, че е гадно. Стараех се да покажа, че не съм. Какъв е смисъла? Полагаш неимоверно глупави усилия, за да покажеш колко достъпен и разбиращ си, а накрая получаваш един голям.....  А вече спира и да ми пука. Все тая ми е.

Майка ми постоянно ми обяснява, колко рязко и грубо съм се държала, как трябвало да си укротявам нервите, а аз си мислех само, че се държа така само вкъщи... Защо?!?! Какъв е смисъла? Не виждам такъв. 

Да... гузно ми е да се държа гадно, но по принцип гузното усещане идва след като съм изтърсила нещо злобно със гадна интонация и гневен поглед... После се опитвам да замажа, а то всъщност няма смисъл и се изнервям още повече. 

Старото се връща. Не ми се излиза. Не ми се говори. Не ми се седи вкъщи. Не ми се мълчи. Не ми се вижда с хора. Не искам хората да ме изоставят. Не знам какво да направя. Пробвах да се наспя. Не искам да се чувствам така. Но ми е все по-тясно и вече ми е трудно да мисля, за да измисля какво да направя. За това просто ще си се нервя тихичко или ще забия, докато... не знам какво. Иска ми се да се затворя, но и не ми се иска да го правя. Хората ме дразнят, но и не искам да съм си сама със себе си. И да, ако някой по-директен човек чете би ми казал "мий си краката и си лягай". Така и ще направя. 

Мисля че утре няма да имам нет. Не знам колко време няма да имам нет. Не ми и пука. Днес си изтеглих четвърти сезон на сериала. Имам 4 епизода да свърша трети и се мятам на новоизтегления. По цял ден ще гледам за демони и кървища и ще уча в паузите. Яко.