Слушам една песен.
Не се чувствам добре относно едно нещо. Обърка се и противоречи на цялата ми идеология към света и хората и всичко, което съм се опитвала да постигна, относно моето държание към околните.
Най-вероятно за друг човек би изглеждало, че преувеличавам. Най-вероятно друг човек, не би го мислил по този начин, но... това съм аз.
Чувството, че ме разбраха погрешно, не ми дава мира. Чувството, че съм излязла безкомпромисна и неразбираща също. Но най-много не ми дава спокойствие усещането, че съм се провалила. Провалих се, а цялото старание отиде на кино. А желанието да разбера и да ме разберат си седи неудовлетворено. Явно така ще си и остане, а тоя блог е израз точно на порива да обяснявам.
Пробвах да обясня много пъти. Но явно не искат да ме разберат. А може би не улучих начина, по който да покажа. Мога само да се надявам, някак всичките обяснения, думи и жестове да не са забравени и да напомнят всичко, което исках да обясня, но не успях. Макар че сигурно няма смисъл... не знам, дали е имало смисъл... наистина не знам.
Песента, която слушам, се връзва на основното, което винаги съм искала да обясня на хората, за които ми пука.
Аз не съм като всички. И го показах. А ти какво ще ми покажеш? И съм тук и чакам, както всеки път... Напразно ли ще чакам? От теб зависи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар