Диети, права и спомен

Всеки, който някога е спазвал продължителна диета, ще ме разбере. Диета от онези, в които ти забраняват да ядеш любими твои неща, защото те ти влияят зле. Знаете ли онова чувство на... примиряване? Примиряваш се, че това е положението, това нещо ти действа зле - не трябва да го искаш, не трябва да го консумираш. Започваш да свикваш с времето и рядко ти прави впечатление, а след време някак естествено приемаш, че не си съвместим с част от предишните си любими храни. Хората се очудват, а ти обясняваш "о, няма проблем", даже има случаи, в които ти обясняват "яж бе, от малко нищо няма да ти стане", а ти просто не искаш, защото знаеш, че определено ще ти стане нещо и какъв е смисъла да те боли... 

Та, научаваш се да обичаш нещата, които трябва да ядеш. Свикваш с някакъв режим, защото искаш да си добър към себе си. Гледаш да се погрижиш сам, за себе си, така както никой друг не може да го направи. 

Е, понякога не можеш да спазваш диета. Понякога със или без диета си те боли, а на теб ти е все тая какво слагаш в устата си. Е, отбягваш съвсем лошите неща, но определено не си толкова внимателен както преди. Боли те - на пук ще ядеш каквото си искаш, някак си гледаш собствения сеир... тъпо, а?

Но не ми беше за това мисълта. Диетите са навсякъде. Не само за храна. Съществуват диети на мисли, усещания, влияние и внимание, което допускаш до себе си и на куп други абстрактни неща от ежедневието. Хората са се превърнали в едни големи цедки. Но пък щом боли, когато ядеш кисели краставички, просто си ги забраняваш. Къде, къде по-умно е да влагаш усилия в оздравяване, за да можеш да си ядеш след време, но не от всичко човек може да се излекува. Та... свикваш и онова примирение, за което говорих по-горе си го влагаш и в ежедневните неща, които правиш, докато си сам. Примери: свикваш, да обичаш да пишеш блогове, вместо да си седиш сам и да ти е гадно... по-продуктивно е да си изясняваш мислите и безбройните метафори, вместо да недоволстваш нали? Свикваш да си влагаш времето и съзнанието в не-до-там-смислени, но пък развлекателни дейности, като гледането на сериали и издирване на музика или пък решаване на тестове във фейсбук. Защо ти е да се терзаеш, за неща, които не можеш (страх те е или не искаш) да промениш? Къде-къде по-диетично е да си се развличаш, вместо да се стараеш и да действаш. Свикваш, че не можеш да променяш хората и се научаваш да им даваш точно толкова, колкото на теб няма да ти навреди. Какъв е смисъла да се самонараняваш, като се привързваш към някого прекалено много - деловите и неангажиращи отношения са къде-къде по-сигурно, нали? 

Е, аз никога не съм била добра в спазването на диети и режими. Факт е, че си ям когато се сетя, макар че не трябва. Факт е и, че от доста време ям каквото ми скимне и каквото има, без да се старая да правя каквото "би трябвало". Факт е, че си мисля неща "които не трябва" и че се привързвам така "както не трябва"... е последиците си ги търпя и не обвинявам никого другиго.

Днес четох за човешките права. Имало си такива, които са естествени. Но за да са приети, трябва да има нещо, което да ги гарантира. Та... просветна ми. За да имаш дадено право, трябва поне 2 страни (като ти си едната) да са го приели и да вярват в него. Мислим си, че имаме някакви права или се чудим "имам ли?" такива права и често грешим в преценките си. Грешим, когато предявяваме права, които нямаме или не защитаваме, такива които имаме. Грешим точно, защото те засягат поне 2 страни. Ответната страна ще очаква от теб да си "активен гражданин" и да защитиш правото си на "информация" например, но според теб ти нямаш такова право, няма да го направиш... ответната страна е засегната. Мислиш си, че имаш право на "информация" и то е нарушено от ответната страна, търсиш справедливост (защото всеки има право на справедливост, така пише в урока), но за отвената страна, това ти право не съществува. Това ти право не е защитено с никакъв договор, няма съд, който да ти даде справедливост. Ти си ощетен.

Правото е тъпа наука, но за съжаление е навсякъде около нас - както диетите хаха (:

Иии да стигна до третата част от тази публикация. Днес си спомних нещо. Спомних си едни мисли и усещания и всичко това от една песен. 

Тези дни съм ядосана на времето. Както бях писала някъде - то ми е виновно за всичко. Върви прекалено бързо, а не предлага никакво развитие (вътрешно, на мен), дошло е вече време, за неща ,които цял живот съм чакала, а ми се струва толкова грешно и не на място... сякаш времето се е объркало. Но всъщност ми е напълно ясно, че времето не е виновно. Няма как нещо вървящо само напред, с еднакви темпове да "направи" нещо, за да ти е гадно. Към тези неща, трябва да се нагаждаш и да се приспособяваш ти, та да, отново аз съм си виновна.. Но не ми беше това мисълта. 

Преди, времето ми беше като гаранция за успокоение в част от най-гадните ми моменти. Мислех си "времето лекува", макар че ми беше болно, че това трябва да се лекува чрез време хаха. Но както и да е. Та, осъзнах, времето не лекува. Времето ти дава възможност да се отдалечиш... не всъщност времето не ти дава никаква възможност, то ТЕ отдалечава от неща, които не разбираш, неща които не са се случили както трябва, неща, които са те... боляли хаха. Единственото, което ти дава е възможност да си свикнеш със диетата. Докато не я заобичаш. На теб ти остава само да си дадеш всичко останало, а именно - да се погрижиш за себе си.

Поздрав за доброто/лошо време с хубавите звучене и текст на спомена (: