Капризни ли сте? Аз твърдях, че не съм, всъщност се старая да не съм... или поне така си мислех, но осъзнавам, че всъщност съм капризен човек. Не знам дали това, за което си мисля да пиша в този пост е точно... каприз. Става въпрос за онова отношение към нещата "ако ще е гарга - да е рошава". Искате едно нещо да стане, но го искате точно както е в главата ви, ако се получи, но по друг начин или е малко по-различно, не ви харесва и не ви удовлетворява. Или рошава гарга - или никаква птица!
Замислих се към колко много неща имам такова отношение и как сама се спъвам с това си отношение към тях. Но... как да се откажеш от това отношение?! Имаш представа, знаеш точно как искаш да стане нещо (или поне знаеш какво НЕ искаш), а "съдбата" ти праща някакви подобия или нещо съвсем различно, сякаш само за да ти пробва ината. За определени аспекти от живота си просто не мога да променя това. Сякаш имам точно определена фигурка... примерно триъгълник и колкото и да се опитва един кръг да се намести вътре, просто няма как да се получи.
Например... винаги ми се е струвало супер тъпо цялото това уредено сватосване. Не бих приела някой да ме сватоса. Дори човека който ми "предлагат" да е идеалният за мен, аз просто не бих го погледнала при едни такива обстоятелства. Или пък не бих излязла просто така на среща с почти непознат. Всъщност не мога да си представя да съм гадже на някой, който не ми е приятел първо (не че някога съм била нечие такова). Та... това ме спъва. Сама се ограничавам, като кон с капаци. Не поглеждам нещо от даден ъгъл, само защото предварително съм решила, че това не е за мен... макар че не съм пробвала. И нещо вътре се инати и дърпа, нещо което хем разбирам, хем виждам че не е правилно... но дори сега, като пиша тези думи, знам че пак бих подкрепила онова упорито, криво и инатливо същество вътре в мен, вместо логичните разсъждения на хората наоколо (примерно).
Има и друга страна на нещата. Когато не получаваш това, което в представите си си получил преди 2 години... се чувстваш някак изостанал и на изчакване. Сякаш нещо в поточната линия се е бъгнало и не си получил това, което е трябвало. Всъщност поточната линия е спряла и нещата се трупат, трупат и няма да се отпуши, докато не получиш това, което е трябвало да получиш първо, по план!!! И седиш и чакаш и псуваш техника отговарящ за поточната линия, вместо да се огледаш и да видиш нещата край себе си. Да ги оцениш и да си избереш нещо от тях. Да грабнеш това, което ти се предлага сега... нееее... ти си искаш Нещото... искаш си го СЕГА и дори да получаваш други неща, които също са хубави, това не те прави щастлив, защото не става на твоята. Твоята представа не е изпълнена. Плануваното задание не е покрито. Не става на твоята. И ти решаваш да се заинатиш и на пук (на себе си, макар и да не го осъзнаваш) да седиш със скръстени ръце и нацупени устни, гледайки смръщено в посока на задръстения конвейр.
Интересното е, че никога не съм била от онези деца, които се мятат по пода и почват да реват, ако не получат желаната играчка. Нещата, за които се заинатявах когато бях малка бяха по-различни, по-редки и по-странни. Предполагам за това са по-особени и нещата, за които се инатя сега.
Най-добре са онези хора, които са "каквото дадеш - дадеш". Може би, ако нямаш точна представа за това, което трябва да ти се случи, ако нямаш представа и какво ОПРЕДЕЛЕНО не искаш да ти се случи, животът ти ще е по-лесен. Живееш си и приемаш нещата, което както дойде, не се самозатваряш и самоспъваш... нещата ти се случват лесно и бързо... ех... Но не, не съм такава, не мисля, че някога ще бъда. Май това е от нещата, които не мога да си променя. Хм... Отдавна не бях откривала такова.
В момента съм на фаза "гроздето е кисело". От толкова чакане на рошавата гарга, изгубих желание за каквото и да е... животно. Това пак е част от ината. Щом нищо няма да ми пращаш, аз пък нищо не искам! Разбирам го, но в момента нищо не мога да направя. Макар че, писането на този блог е стъпка по-натам. Мислех си, че няма да пиша друг блог, преди онзи предният да спре да важи. Е, той си важи и предполагам ще продължава да си важи още известно време... докато не се САМОоправя. Това не означава, че трябва да спра да разсъждавам по други теми, да мисля за други неща и тн... И може би, ако игнорирам онези неща прекалено дълго време, те просто ще спрат да означават нещо.
Животът щеше да е прекрасен, ако всеки получаваше своята рошава гарга (:
Няма коментари:
Публикуване на коментар