На моменти ми се иска да не разбирам. Често ми се случва да видя човек в дадена ситуация и да разбера точно как се чувтсва. Разбирам, защото преди известно време аз съм била в същата такава. Като да преживееш дежа вю, само че не си ти в главната роля. Но преди, за мен е нямало разбиране и най-вероятно дори е имало кофти реакция, а най-якото е, че хората не помнят... няма как да запомниш нещо, което не си разбрал. Малко ми е кофти. Кофти ми е, че са ме разбрали погрешно или въобще не са ме разбрали, а аз трябва да разбирам и да реагирам адекватно..., защото знам какво е да не ти реагират както трябва и не искам да се правя на гадна.
Защо хората забравят? Защо не разбират? Мисля си, че ако когато попаднат в моята ситуация, направят обратна връзка и кажат "аааа... сега разбирам... ах извинявай" ще ми олекне... (е не за всички неща има нужда от "извинявай")
Много ми се иска някой да ми прочете мислите иии усещанията. Не всъщност просто... за малко да ги пробва, за да... разбере... Мисълта, че нещо, което изпитваш е споделено еее доста облекчаваща. Как беше.. "споделена мъка - половин мъка"?
Чудя се, при всички хора ли е така? Винаги ми се иска да споделя... да покажа, да получа разбиране (да ясно, че това с разбирането се отнася за всички). Когато нещо го изпитвам само и единствено аз... някакси губи значение. Боли ме - ок, стегни се ще ти мине, весело ми е ама само на мен - идва някой сдухал се ииии веднага забравям, че всъщност ми е весело, цялото внимание и действия се насочват към другия... за да споделя неговото с мен, да покажа, че виждам... да съм там... май съм бъгава.
Понякога ми се иска да не разбирам. Понякога ми се иска да мога да се обидя и да си позволя да съм обидена. Да не оправдавам хората иии да натрапвам това, че не съм доволна и ми е гадно. Да се цупя и да изисквам внимание и уважение и извинения и това да се съобразяват с мен и... Но не... използвам си мозъка и знам, че за всяко нещо си има причина произлязла от някъде другаде и тн... и тн... Рядко нещо е лично и умишлено, а най-често нещата са плод на грешка, преплетени неподходящи обстоятелства и тн.. и тн... Та какво излиза? Никой не е виновен - обстоятелствата/времето/грешките са... На кого можеш да се сърдиш? - На никого. Какво правиш с недоволството и обидата? - Не знам.
Не че съм перфектна. Всеки си има косури, аз моите си ги знам. Не е яко като забия например... мога да си седя забила със седмици... Резултатът е, че ми е гузно, че съм забила... абе шантава история хах...
Всъщност не знам този блог до колко е смислен. Просто ми се искаше да пиша... напоследък ми се пише, това е от малкото неща, които ми доставят удоволствие. Не е като да пиша бестселър или философски трактати... но пък нещо след това оставя, аз си го чета и си спомням някакви изводи... хубаво е. А и... се разбирам хахах
Няма коментари:
Публикуване на коментар