Искам някой да ми помогне да разтребя, щом няма кой да разтреби вместо мен. Не знам как. Нито кой, но трябва да е сега... утре... скоро.
Стегнато, пренатрупано, не виждам нищо от претрупаният боклук пред, зад, отстрани и въобще навсякъде около мен. Задушавам се. Хваща ме паниката. Не мога да разсъждавам трезво нито да взема каквото и да е решение. Нямам желание. За пръв път от много време насам искам някой да дойде и да ми помогне. Но от тази мисъл ми става само още по-зле. Защото... вече знам. Ако не си помогнеш сам, няма кой. Но ми трябва малко помощ... поне малко. Нищо не е наред. Вече имам повече съмнения и примирявания, отколкото мога да понеса. Стегнато ми е и в бонус към това ме боли. Терсене ми е. Не знам вече.
Няма коментари:
Публикуване на коментар