...

Ядосана съм. Ядосана съм на толкова много хора, за толкова много малки неща... Но най-много съм ядосана на себе си. Всъщност дори не съм сигурна, че съм ядосана. От дни чакам нещо. Не знаех какво, но вече знам. Чаках да ми мине. Чаках, да се почувствам по-добре. Чаках някой да си поговори с мен, така, сякаш му пука. Не знам точно за какво... за толкова много неща, може би. Чаках някой да дойде и хоп! да ми подреди нещата пред очите... Чакам, а с всеки изминал ден се ядосвам повече и повече... някакви неща ме ядосват... Сега си стоя на стола и един тъп камък ми тежи, а толкова се изнервям от тежестта му... :@

Ядосана съм дори на тъпия блог. С всеки изминал месец пиша все по-често тук. Защо!? До кога?! Сигурно догодина по това време ще имам 300 публикации като последните 100 ще са само от един месец... Искам да си ходя... тъпото усещане че искам да си ходя... а съм си вкъщи пф!? За пръв път от години насам ми се приисква да си седя сама... да съм си била сама винаги... когато си си бил сам почти винаги, липсата на хората не ти прави такова впечатление, някак си си самодостатъчен. 

Имам чувството, че се самоизмамих. Опитах нещо, което не се получи... пробвах от другото, а се оказа, че определено не е за мен и сега се чувствам като глупачка, че въобще съм си въобразила, че може да се получи.

ффффффффффффф :/ ;/