Днес съм изпаднала в някакъв унес. Приятна съненост. Сякаш съм обвита в пухкав пашкул. Тръгнах да си лягам, но точно сега ми избиха куп мисли, куп разсъждения върху различни теми. Реших да пробвам да напиша нещо, дори и да нахвърля просто опорните си точки...
Представяли ли сте си как бихте реагирали, какво бихте направили, ако някой ваш близък почине? Аз го правя. Не е нещо, с което се гордея, всъщност е едно от глупавите неща, които ми е трудно да спра да правя. Сега се замислих... защо? Бях чула някъде, че малките деца си представят какво ще е ако умрат, защото се чудят колко ги обичат околните. Е, аз си представям обратното... Искам да изпитам колко обичам близките си? Предполагам истината е близо до това. Нещо като сравнение... като да си напомня какво имам и защо обичам тези хора. Какво бих загубила, ако ги няма тях... как ще ми е трудно да продължа... как бих се почувствала... (това си е доза мазохизъм) Нали човек оценявал това, което има, едва след като го загубел... Опитвам се, да оценя нещата? Или пък в този пашкул, лишен от някакви емоции, си имитирам най-лесните за представяне такива? Естествено по-лесно е да си представиш болката и страданието, отколкото евентуално щастливо развитие на нещата (поне при мен е така)... Най-вероятно просто си нямам работа... Но все пак...
Иии ще скоча на друга тема...
Днес прочетох едни чужди публикации. Сега не мога да намеря линка, за да го поставя. Но и без това искам да говоря за 2-3 изречения от поста. Жената пишеше, че за да не е сам, на човек му трябва някой безполов човек, който да го разбере, за да липсват неловките, полу-разбрани неща и някакви чудения за по-дълбок смисъл. Чудеше се, толкова ли е странно да имаш нужда да те прегърнат и да те целунат, без да искаш любов от "онзи" тип. Днес си мислех за това. За нуждата от прегръдка и човешка топлина. Някой просто така, да те гушне, да усетиш опора, закрила ако щете... Наистина... защо е толкова сложно? Бих искала да имам човек, който да се сеща да ме гушка от време, на време... ей така, профилактично... за да не забравям усещането хахах. Не бих си потърсила сама контакт... прекалено съм дръпната, за да направя нещо такова :/
Мислех си и за друго...
Има неща, за които съжалявам. Но се замислих, че съжалявам най-често за последващата си реакция. За това как съм приела или как не съм приела нещата. Не съжалявам за самите ситуации... съжалявам за своите... реакции след това хаха. Защото отново се сетих за един от онези натрапчиви спомени и си зададох въпроса "добре де, предпочиташ ли това да не се беше случвало?" отговорът беше "ааа, не" Може да ме е терзало, да съм се чувствала като идиотка... но си е мой "опит"... Може да е наивно и глупаво... но си е Мое... не си го давам.
Тези дни се сетих за нещо, което прочетох в една книга. Научих, че човек никога не си спомнял едно нещо 2 пъти по един и същи начин. Излиза така, че всеки път когато си спомняме нещо, то е по-различно от предишния път, в който сме си го спомняли. Това е толкова тъжно :/ Разочаровах се... Явно самовкарването във филми има по-голяма роля, отколкото съм предполагала. След време спомените ти ще се изменят до толкова много, че ще е от голямо значение как си решил да запомниш ситуацията - дали ще я превъзнесеш или ще я принизиш и ще я направиш по-лоша отколкото е била... Тъпото е, че няма как да разбереш... всеки път си спомняш по различен начин ;/
Да, предполагам това е добре, ако имаш склонност да помниш хубаво нещата... Може би, понякога истината е по-гадна от спомените ти... но все пак... това си е измама :/
уу, сетих се още нещо...
В онзи другия блог, жената пишеше, че не иска повече да я среща любовта и, че не иска повече чувства. С всеки ред си мислех, колко неправилно е това. Да предпочетеш студенината, апатията, самотата, за да не те боли. Не е лошо, да не искаш да те боли. Лошо е да си мислиш, че самотата не е болезнена. Ясно ми е, че когато човек го боли иска просто болката да спре. Ако те боли зъб, ще си готов да се откажеш от шоколада в този миг, само и само агонията да престане. Но липсата на шоколад е доста гадна, всички знаем това. Иначе разбирам... Мечтаеш да си безчувствен, само и само да не се усещаш разбит вътрешно... но... ако наистина не усещаш нищо, в стремежа си да не усещаш болка.... какво ще означава да си жив? Болка = живот?
И така де... това беше освобождаващо хаха. Отивам да спя, преди да съм се сетила за още нещо, че вече е почти 2 сутринта, а ми се спи от 10 вечерта (:
Няма коментари:
Публикуване на коментар